Дори и да има редуциране на бюджета на ЕС за периода 2014 - 2020 година, България вероятно ще получи не по-малко европейски средства, отколкото получава в момента - около 7 милиарда евро за програмния период, казва в интервю за предаването "Под лупа" на ТВ "Европа" министърът по управлението на европейските средства Томислав Дончев. Той смята, че страните в ЕС трябва да намерят компромис по изготвянето на финансовата рамка за следващите 6 години.

ИНТЕРВЮ НА НИКОЛАЙ ЛЕФЕДЖИЕВ

- Във вторник в Брюксел се събраха 15 ръководители на страни от ЕС, които дискутираха политииката на сближаване. Това са средства, с които страните, които са по-изостанали, могат да настигнат другите. Вие участвахте в тази среща. За какво се разбрахте?

- Това беше среща на т.нар. клуб “Приятели на кохезията”. Трябва да се каже, че има още един клуб – “Приятели на по-доброто харчене”, в който пък членуват страните – нетни донори в ЕС. Това са страните, които внасят най-много в бюджета на ЕС. В момента тече много тежък дебат в ЕС. Дебатът по многогодишната финансова рамка винаги е сложен, но колеги ветерани твърдят, че толкова тежък дебат не е имало. Още преди една година ЕК излезе с предложение за бюджет по многогодишната рамка от 1 трилион и 33 милиарда евро и оттогава чухме много други предложения, предимно за редуциране. Проста е логиката, колкото по-голям е бюджетът, толкова повече пари ще трябва да бъдат внесени. Има предложения за редуциране със 100 милиарда, кипърското председателство предлага съкращения с 50 милиарда. Срещата беше, за да бъдат убедени нетните платци, че политиката на сближаване е важна. Политиката на сближаване обема около една трета от целия бюджет на ЕС – 339 милиарда евро и се прилага във всички, вече 28, страни от ЕС. Но основна част отиват в тези 15. Аргументите, че сме бедни, неподготвени и в периферията и трябва да ни се помогне, не работят. Финансово-икономическата криза изостри дебата и трябват други аргументи.

-  По-прагматични може би…

- Първите аргументи са прагматични, но повечето политици от нетните донори смятат, че това, че някой е беден, не е повод да бъде подпомаган непрекъснато. Аз съм горд, че българската делегация успя да формулира някои от добре работещите аргументи. Министър-председателят беше категоричен, че разбира доводите на нетните платци и желанието им да не плащат повече, отколкото е необходимо, но политиката по сближаването не е хуманитарна помощ за България. Това е инвестиционен процес и тези инвестиции носят полза за българските граждани и българските региони – и България е много чист пример. България има пет европейски транспортни коридори и ако те се реконструират и модернизират, това е от полза за българските граждани, но това са е преките пътища на Европа към Азия и Африка. Когато инвестираме десетки и стотици милиони в околната среда, ние опазваме не само нашата околна среда, но и водите и реките, които отиват при нашите съседи. Формулата на споделените ползи е качественият аргумент, който трябва да бъде употребяван в момента.

-  Приемат ли се тези аргументи?

- Списъкът е много по-дълъг, например с тези пари се отварят нови пазари за фирми от старите страни членки, например при изграждането на инфраструктура – пречиствателни станции, “Дунав мост 2” се строи от испанска фирма и т.н. Ще видим дали тези аргументи са работещи само след седмица, когато има извънреден Европейски съвет и всички много се надяваме да бъде постигнато съгласие. Очевидно всички трябва да превключим в режим на компромис.

- Дали ще останат предвидените средства, защото натискът върху отделните правителства от техните граждани е много силен…

- Имаме различни позиции на различните страни, предложението на ЕК, позицията на Европейския парламент, че предложението на ЕК е възможен минимум и е против всякакви съкращения. Но трябва да сме реалисти и да допуснем, че ще има съкращения. Оттук нататък обаче трябва да си отговорим това редуциране върху кои политики ще рефлектира. Нашата позиция е твърда – ако редукция, тя не трябва да се съсредоточава само върху парите за сближаване. По една проста логика. Европа има нужда от растеж и работни места и политиката по сближаване се сочи като един от основните инструменти за това. Необосновано е точно от политиката на сближаване, основният мотор на растежа, да бъдат правени икономии. България е много интересен пример – една много голяма част от икономическия ръст се дължи на европейските пари. Нас това може да не ни радва много, но партньорите ни се впечатляват, защото това е доказателство, че добре инвестираните европейски средства могат да доведат до растеж.

-  Да, положението в България не е розово, но не изпаднахме в тази крайна ситуация, в която са Гърция, Испания, Португалия…Благодарение на европейските програми.

-  МВФ даде България като положителен пример, че успява да балансира бюджета с помощта на европейските програми. България използва тези пари за инфраструктура и така ограничава бюджетните разходи в тази сфера и запазва балансиран бюджет. Връзката е пряка.

-  В понеделник тук беше делегация на ЕК и се водиха разговори за това какви ще са приоритетите през следващите 6 години. Какво виждаме ние, какво – те…

- Това са т.нар. технически преговори. Почваме ги в аванс, защото нямаме законодателен пакет, но не можем да чакаме последните месеци на 2013 година и тогава да се подготвяме. ЕК представи своето виждане къде трябва да се насочи европейското финансиране към България – от всички фондове. Делегацията е на високо ниво и ние оставихме колегите да представят списъка с инвестиционните приоритети. Но ние сме длъжни да покажем, че не чакаме ЕК да ни казва от какво имаме нужда. През последната година е хвърлен доста труд, направени са анализи, целеполагане, приоритизиране и след това представихме и ние нашата позиция и ги сравнихме. За радост установихме, че няма значителна разлика, което е белег за нашето израстване.

- Ще останат ли приоритетите, които бяха досега – инфраструктура, благоустрояване?

- България ще запази възможността да усвоява средства за инфраструктура – тук може да коментираме жп сектора, но също и в пътния сектор, във водния, сектор “Отпадъци”. Други акценти са научно-приложните изследвания, малките и следните предприятия, иновацииите – в съответствие със стратегията “Европа 2020”. Други акценти са социалното включване, пазарът на труда, професионалното обучение.

- Ще се запази ли размерът на фондовете – около 7 милиарда досега и ще се намали ли процентът на съфинансиране, както иска правителството, понеже ние сме страна, която спазва фискална дисциплина?

- Все още не говорим за пари. Те ще станат ясни по-нататък. Имаме джентълменско споразумение да не коментираме пари, но дори и при редуциране мисля, че България ще ползва минимум толкова средства, колкото и през текущия програмен период. Разбира се, стремежът ни е те да бъдат повече. По отношение на съфинансирането – каквито и рестрикции да са предприемани, ние никога не сме правили икономии в това отношение. Ние не сме повдигали този въпрос, но на страни, които имат бюджетни проблеми, беше разрешено да намалят процента на съфинансиране. Този въпрос е принципен. Ние считаме, че когато една страна води добра бюджетна политика, тя трябва да има добър стимул. Смятаме, че е лоша политика, когато една страна има бюджетни проблеми, изискванията към нея да се снижават. ЕК има ясна политика за увеличаване на националното съфинансиране, понеже това засилва отговорността и стимулира внимателния избор на сферите на действие.

- Да ви напомня едно ваше изказване, че европейските пари трябва да бъдат адреналин, а не наркотик за България…

- Това е първият програмен период за България, макар че той още не е завършил. Но в момента 95 % от цялата програмна рамка е в действия – договори, проекти, които се изпълняват. Платили сме над 31 %, гоним 5 милиарда плащания и се надявам да продължим да плащаме с добри темпове до 2015 г. През първия период изобщо не би могло да става дума за “наркотична” зависимост”. Лошо би било, ако една държава след няколко програмни периода продължава да ползва среща в същия обем и за същите цели – това означава, че тези средства не постигат необходимия ефект. Може да е странно, но целта на всяка държава от ЕС е да стане такава, че да не ползва такава помощ. Това би означавало, че БВП на България е толкова висок, че тя да няма право на подобна помощ. И мисля, че всички в този момент ще бъдем много щастливи.