Пред „24 часа” Емил Кабаиванов, председател на СДС, споделя: „За три години Съюзът на демократичните сили загуби голяма част от избирателите си. Убеден съм, че след няколко години в рамките на СДС или около СДС може наистина да има обединение на десницата. Ако седесарите харесваха Иван Костов, щяха да са в ДСБ. Фракция „Единство” на Надежда Нейнски е опит за политическо оцеляване. Синята коалиция вече не съществува”.

В интервю за „Монитор” проф. Михаил Константинов, математик, прогнозира резултатите от предстоящите парламентарни избори: „ГЕРБ води с 2:1 на БСП. Трябва да се промени цикълът на изборите. От интернет гласуването се плашат червените, защото техният електорат не се увеличава чрез такъв вот. Вдясно се надявам нещо да се случи, защото в момента е мрак и ужас. СДС може да е третата политическа сила”.

Анализът на „Сега” твърди, че ако има някаква полза от референдума за АЕЦ „Белене”, то тя се състои в обстоятелството, че новият закон за референдумите е приведен в действие. Видя се, че в него има доста сериозни несъвършенства. Провеждането на самия референдум на 27 януари, вероятно също ще разкрие дефекти в регламента и процедурите. Най-същественият дефект на закона е, че текстове му на практика подменят смисъла на референдума. Допитванията до народа би трябвало да са най-силният инструмент на гражданското общество. Вместо това у нас те са по-скоро още една възможност за партиите и политиците да обслужат свои конюнктурни цели.

„Ветеринарят Найденов ще управлява астрономията”, известява „Дума”. Земеделският министър Мирослав Найденов, който е ветеринарен лекар по образование, ще управлява една от най-големите и стари обсерватории у нас - тази в Рожен, стана ясно вчера. Той и колежката му от екологичното министерство Нона Караджова, която е завършила икономика и организация на труда, получиха нови отговорности от Бойко Борисов. Двамата ще управляват обсерваторията в Рожен, след като Борисов им нареди да осигурят финансирането на съоръжението. Премиерът отново повтори, че от три години само чувал, че ще затворят обсерваторията в Рожен. Според него съществуването й щяло да се гарантира с години наред заради важните проекти, които се правели по оперативните програми с Министерството на образованието. За да получи обещаното финансиране, националната обсерватория в Рожен ще работи по проекти на Министерството на земеделието и храните и на Министерството на околната среда и водите и така ще оцелее финансово, обясни доц. д-р Таню Бонев, директор на Института по астрономия към БАН.

Пред „Капитал Daily” Негово Превъзходителство Филип Отие, посланик на Франция в България, обяснява: „Без банков съюз рискуваме да не излезем от кризата. В резултат на тази криза някои страни членки са по-засегнати от други - Гърция, Португалия, Ирландия, Испания, в по-малка степен и Италия. Ние смятаме, че трябва да позволим на всяка страна членка да върви със своето собствено темпо - например вашата страна, която спазва Маастрихтските критерии по-добре от доста други държави, реши по свое желание да отложи с известно време присъединяването си към еврозоната”.

Грабежите в България стават все по-дръзки и безпощадни. Статистиката на МВР може да отчита намаляване на набезите, но усещането на хората е точно обратното, пише „Труд”. Закоравели и начинаещи крадци вадят ножове, пистолети, прътове срещу беззащитни старци и работещи мъже и жени. Животът на минувачи и чакащи по спирките е в риск заради едно портмоне, джиесем или верижка на шията. По селата хората нямат мира от крадци на реколта, готови да убиват стопаните и в дворовете им. Въоръжените нападения в хранителни магазини, аптеки, бензиностанции бележат ръст. И банките са под атака въпреки живата охрана и камерите. У нас на всеки три часа става по един грабеж. По темата „Преса” добавя: „Бум на грабежите и обирите, заловени - няма”.

На първа страница „24 часа” отразява предложенията за промени в Закона за движение по пътищата. Да се премахнат актовете за нарушения на шофьорите и те да бъдат заменени с фишове, предлага началникът на Пътна полиция Антон Антонов. Единствените нарушения, които да се санкционират с актове, да бъдат тежките случаи като употреба на алкохол, наркотици и причиняване на катастрофа, настояват от КАТ. Глобите трябва да се фиксират, да не са вариращи. Ежедневникът информира за смяната на председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията Цвета Маркова с висш служител на МВР - Борис Димитров, ръководил дирекция „Човешки ресурси” досега във вътрешното министерство.

„Никой не успя да склони Венета Марковска да се откаже от Конституционния съд”, резюмира края на сагата с нейния избор „Сега”. Венета Марковска, която вече две седмици е избрана за конституционен съдия, но не е подала оставка като зам.-председател на Върховния административен съд (ВАС), ще направи това днес. Това означава, че тя може след заседанието на ВСС, което започва от 9.30 ч., да положи клетва в 11.00 ч., когато започва церемонията по полагане на клетва от новите конституционни съдии. Ходът на Марковска идва, след като премиерът Бойко Борисов в прав текст я помоли да се оттегли заради многото шум, който се вдигна около нея. За същото призоваха президентът Росен Плевнелиев и правосъдният министър Диана Ковачева. Дори вътрешният министър Цветан Цветанов в последните си изказвания се дистанцира от нея, а ДПС - партията, с чиито гласове беше избрана, преди ден й предложи сама да решава. В тази връзка „Преса” пита: „Ще дойде ли Марковска на клетвата? За трети път Бойко Борисов я помоли да се оттегли”.

Новият договор с „Газпром” да е за шест години с опция за удължаване за още четири. За това ще преговаря българската страна, заяви вчера премиерът Бойко Борисов, съобщава „24 часа”. Допълнителният срок ще е застраховка, в случай че не се сбъднат прогнозите на правителството за увеличаване на местния добив на природен газ. Борисов подчерта, че след 6 години България ще добива много газ. „Утре в 11.00 ч. ще стане ясно. Става въпрос за много пари, които досега българската икономика е плащала. Ние искаме да намалим максимално цената и трябва да използваме всичките си лостове”, обясни стратегията на българската страна в преговорите премиер-министърът.

„Дума” коментира: Президентът на руския газов гигант „Газпром” Алексей Милер пристига у нас. Днес страната ни трябва да подпише окончателното инвестиционно решение за газопровода „Южен поток”. Всички страни в проекта, без България, вече приеха условията на „Газпром”. Единствено страната ни не е подписала. Първата копка на тръбопровода е насрочена за 7 декември в черноморския град Анапа. Проектът на газопровода предвижда дължина на основната тръба на територията на България от приблизително 540 км, като в нито един участък няма да се ползва съществуващата газопреносна мрежа. Общата строителна стойност на проекта е около 3,308 млрд. евро, която ще подлежи на актуализиране. „Южен поток” трябва да премине по дъното на Черно море, през България, Сърбия, Унгария, Словения и да достигне Северна Италия. Първите газови доставки в Европа по него се очакват през първото тримесечие на 2016г.

„Монитор” цитира изявлението на председателя на парламентарната Комисия за разследване на корупцията по високите етажи на властта - Яне Янев, който съобщи, че по време на предишното правителство е разпъван чадър над бившия енергиен министър и настоящ депутат от Коалиция за България Румен Овчаров. Документи с данни, касаещи афери в енергетиката - 8 папки - са предадени на комисията от прокуратурата. Информацията е свързана със злоупотреба с власт, с данни за обръч от фирми от министерството на икономиката и енергетиката около Румен Овчаров, с присъствието на политически натиск определени досъдебни производства да бъдат смачкани, следите да бъдат заличени и делата прекратени. Докладите за АЕЦ „Белене” ще помогнат да се стигне до отговор кои фирми стоят зад корупционните схеми там.

„Труд” съобщава: „Кирил се наложи над Николай”. Светият синод потвърди избора на Варненския митрополит Кирил за наместник-председател и управляващ Софийската епархия вчера. На заседанието са присъствали 8 митрополити, които са препотвърдили решението на Синода от 10 ноември. След заседанието Кирил призова четиримата отсъстващи - протестиращият Николай Пловдивски, Калиник Врачански, Григорий Търновски и Игнатий Плевенски - „да се върнат през вратата”.

Европейската комисия опроверга премиера Бойко Борисов, че България при всички случаи ще получи до края на 2012 г. 400,2 млн. евро одобрени, но неразплатени разходи по европейски програми. „Ако поправките на бюджета на ЕС (за 2012 г. -б.а.) не бъдат приети до 31 декември, не можем да платим сметките. Те ще трябва да бъдат отложени за 2013 г.”, каза пред „Труд” Патрицио Фиорили, говорител по въпросите на бюджета в ЕК. Забавянето ангажира повече средства от националния ни бюджет за плащане по европроекти. Преговорите между държавите членки и Европейския парламент за увеличаване на бюджета на ЕС за тази и следващата година се провалиха във вторник. Причината е, че под натиска на богатите държави страните членки отхвърлиха искането на Брюксел парите за 2012 г. да се увеличат с 8,9 млрд. евро. Средствата са нужни, за да може Брюксел да плати извършени разходи по европрограмите. (БТА)