Болници ще се сливат, за да се харчи по-малко за чиновници и повече за лечение. Под една шапка ще минават лечебниците, които имат сходни дейности и са близо една до друга.

При сливането няма да се съкращава медицински персонал, а само администратори, обясни пред "Стандарт" здравният министър Десислава Атанасова.

Този модел вече работи в Стара Загора, където две лечебници се обединиха през юни заради 22 млн. дългове. И в оптимизираната в момента болница през 2013 г. ще покрият максимален брой клинични пътеки, каза още Атанасова.

- Министър Атанасова, наскоро председателят на лекарския съюз д-р Цветан Райчинов каза, че за кратко време сте свършили повече работа в сравнение с много бивши здравни министри. Други обаче смятат, че големите реформи в системата пак се отлагат?

- Оценката на съсловието е много важна за мен, защото единствено лекарите могат да дадат обективна оценка дали усещат някаква промяна или не. Винаги съм казвала, че няма да правя големи реформи, а в краткия период до края на мандата искам да направя няколко малки стъпки, които ще се отразят позитивно на здравната система у нас. Първо, искам здравните работници да бъдат удовлетворени. Второ - пациентите реално да усетят, че е настъпила някаква промяна.

- Вие успяхте да вдигнете заплатите в спешната помощ с 18% от 1 юни т. г. Наскоро д-р Красимир Йорданов от столичната Бърза помощ сподели, че взима месечно 120 лв. и оценява това. В същото време обаче в центъра има 89 незаети места, които могат да се попълнят с добри специалисти само ако заплатата стане 1200 лв. Възможно ли е да се случи това?

- Когато станах министър, заявих, че спешната помощ ще бъде един от моите приоритети. Там проблемите бяха в няколко посоки, сред които и ниските възнаграждения. Именно затова използвах спестените пари от капиталови разходи на министерството, за да увелича заплатите. Наясно съм, че тези 18% в никакъв случай не са много за голямото напрежение и рискове. Втората стъпка беше, че с промени в наредба 34 дадохме възможност на лекарите в Бърза помощ да специализират абсолютно всички специалности. Третата промяна стартирахме заради оплаквания на пациенти от големите градове, че линейките закъсняват. Този проблем е особено крещящ за София и затова преди месец заедно със Столична община започнахме проект за откриване на филиали на Бърза помощ в четири района. На 8 октомври т. г. открихме първия в "Кремиковци", а вчера - втория в "Люлин". До края на годината врати ще отворят още два - в "Надежда" и Студентски град. И не на последно място бе стъпката за квалификацията на лекарите. Вече се реализира проектът ПУЛСС за 6,5 млн. лв. от европрограми. До края на 2013 г. всички 6500 лекари, фелдшери, медсестри и шофьори в спешните центрове ще преминат теоретично и практическо обучение за повишаване на квалификацията. Вярвам, че тези мерки ще дадат резултат и ще подобрят работата на спешната помощ.

- Как вашите експерти успяха да извоюват в рамките на 5 месеца 16 млн. лв. по ОП "Развитие на човешките ресурси" за обучението на 1000 специализанти?

- Недостигът на кадри е един от най-големите проблеми в здравеопазването. Заради лоши управленски решения 4 г. са били нулеви за младите лекари, т.е. те не са имали възможност да кандидатстват за желаната специалност. Затова са търсили реализация в чужбина. Другата причина да напускат България са по-високите заплати в чужбина. Тези 16 млн. лв. дават огромен шанс на системата да се рестартира, като се влеят млади кадри. Специализантите ще получават месечно възнаграждение в рамките на 2 минимални работни заплати и ще им се плаща таксата за обучение.

- Кризата в Девинската общинска болница беше преодоляна, след като общинският съвет в града реши да предостави управлението на болничното заведение на медицинско дружество с 51% държавно участие. Според вас ще бъде ли успешен този модел?

- Ситуацията в Девин е предизвикана от натрупаните 1,8 млн. лв. дългове през годините. Други общински болници дължат между 1 млн. и 2 млн. лв. Категорично не мога да приема становището на опозицията, че държавата има политика за закриването на малки общински болници. Всичките ни действия показват точно обратното. Болницата в Оряхово е добър пример как могат да работят заедно местната и изпълнителната власт. Многопрофилната болница във Враца разкри там две отделения - вътрешно и детско. В Девин също можеше да се намери далеч по-бърз и по-лесен изход, като Смолянската болница разкрие там няколко отделения.

- През февруари т. г. дълговете на болниците бяха 378 млн. лв. За 5 месеца те бяха стопени с 34 млн. лв. Ще излязат ли скоро болниците от клопката на задълженията?

- Практиката Министерството на здравеопазването да погасява задълженията на болниците в края на годината вече не съществува. Сега ръководствата са отговорни за медицинските и финансовите резултати. Всички те представиха оздравителни планове и засега се справят доста адекватно. Една от мерките, които предприехме с цел финансово оздравяване на областната и университетската болница в Стара Загора, беше тяхното сливане в едно лечебно заведение. Техните дългове бяха в размер на 22 млн. лв. и те дори физически бяха в една и съща сграда.

- Практиката няколко болници, разположени наблизо, да имат една администрация широко се прилага във Франция. Предвиждате ли още инициативи в тази посока?

- Възможно е това да се случи със Специализираната болница по онкология и Онкохематологията В София, които се намират в съседни сгради. Моите аргументи винаги са били в полза на лесния достъп на пациентите до качествена помощ. Никой от медиците в двете болници няма да загуби работата си, ще има съкращения само на административен персонал.

- Кога ще започнат скрининговите прегледи по програма "Спри и се прегледай"?

- Тази програма е на стойност 20 млн. лв. За съжаление изпълнителят, който трябваше да подготви информационните материали, се отказа и сега сме обявили нова обществена поръчка. В момента се изгражда информационна система, която ще позволи да се регистрират всички прегледи и изследвания. Тя трябва да бъде напълно завършена през януари 2013 г., което ще позволи да започнат прегледите за рак на гърдата, маточната шийка и дебелото черво.

- Наскоро заедно с премиера Бойко Борисов открихте в болница "Св. Иван Рилски" гама-камера съчетана с 16-срезов компютърен томограф, която може да направи оценка на всички органи за 20 мин. Тя със средства по програма "Регионално развитие" ли е закупена?

- Не, тази техника е закупена с пари по Оперативна програма "Конкурентоспособност". "Св. Иван Рилски" е първата болница, която усвоява такива средства. Моите поздравления! Ръководството успя да санира и сградата.

- Здравни експерти от Катар посетиха наши санаториуми. Можем ли да очакваме инвестиции от тяхна страна?

- В края на май т. г. подписахме договор за сътрудничество между двете здравни министерства. На първо място за обмен на лекари и медсестри, както и обучение на техни студенти и специализанти у нас. В края на септември катарската делегация посети наши болници за рехабилитация - в Павел баня, Банкя, Хисаря. Останаха много впечатлени. Базата ни има нужда от обновяване и ние сме готови с идеи, ако те решат да инвестират. Стана дума и за медицински туризъм - Катар да изпраща свои пациенти в наши бази.

- Българската агенция по лекарствата започва да изгражда електронен регистър на медицинските изделия, който ще позволи на фирмите да получават разрешително за продукцията си по електронен път. Какви ще бъдат другите ползи от този проект?

- С промени в закона задължихме всички лечебни заведения да провеждат процедури на обществени поръчки и да закупуват медицински изделия само чрез болничните си аптеки, т. е. пациент не може да си купи медицинско изделие от гараж или от някакъв адрес.

Надяваме се на базата на конкуренцията между фирмите да постигнем по-ниски цени. От друга страна, болничните мениджъри ще могат да направят разумно планиране на необходимите им изделия на базата на качество и цена.

- В някои болници се получава проблем с доставките на лекарства. Ще осъществяват ли болниците общи поръчки и какви са предимствата на този модел?

- В момента проблем с доставките съществува предимно в онкологичните центрове. В някои случаи фирмите, които притежават разрешение за употреба, не се явяват на търговете и това прави невъзможно доставянето на лекарства. Специалисти от болничните аптеки предложиха вариант няколко възложители да се обединяват за обща поръчка. Това ще позволи да се обявяват по-големи количества, което ще предизвика интереса на фирмите производители и доставчици. Вярвам, че с подобна мярка можем да решим възникналите затруднения.

- Някои депутати застанаха зад идеята да се отмени пълната забрана за пушенето, като се аргументираха със загубите, които търпи бизнесът и най-вече ресторантьорите. Каква е вашата позиция по този въпрос?

- Моята позиция не се е променила. Смятам, че въвеждането на пълната забрана за тютюнопушене е стъпка в правилната посока, това е европейско поведение и решението не следва да бъде отменено. Тютюнопушенето е един от основните рискови фактори, които водят до редица заболявания.

За да бъдем по-здрава нация, трябва да се откажем от вредните си навици.