"Какво пречи на изборите" - под това заглавие "Труд" публикува дебата между социолог и политолог. Андрей Райчев: "За България е изключително вредна мантрата, че не сме свободни, че изборите се фалшифицират. Може да сме най-бедната страна в Европа, но сме свободни. Дълбочинните манипулации, на които са способни западните демокрации надхвърлят многократно нашите възможности за манипулации. Българите свободно избират властта си. Но са убедени, че нищо не зависи от тях. Една от причините за това е, че социолози и изборджии се занимаваме с патологията, с отклоненията, а не със същността на изборите. Огнян Минчев: През последните 20 години 1,5 млн. души напуснаха страната, една значителна част от които представляваха елита на нацията. И все повече и повече хора имаха нужда образователно, имуществено и културно да бъдат ограмотени, да им бъде казано за какво става дума, кого избират. Ангажимент на структурите на гражданското общество и преди всичко на експертните общности е да образоват гражданите така, че демокрацията да функционира в дълбочина, съдържателно.

"Стандарт" публикува интервю с премиера Бойко Борисов. В него той казва:

Сигурен съм, че инфраструктурните проекти водят инвеститорите, водят бизнеса. Това ще вдигне и стандарта.

Дунав мост 2 ще размърда северозападния регион. Ако ние нямаме втори мандат да строим "Хемус" и инфраструктурата на Северна България, тази част на държавата ще изостане.

Позицията на ГЕРБ е да подкрепи референдума, защото сме "за" ядрена енергия. Ние сме "за" да се произвежда ядрена енергия в седми реактор на "Козлодуй". Но сме срещу "Белене", защото в този проект цялата схема е корупционна в самото й зачатие. Ако дойде частен инвеститор, нека си го строи.

Данък "депозит" има в цяла Европа. Стремежът да се излъже на всяка цена държавата накрая пак опира до "дайте повече пари за пенсии, за образование, за здравеопазване". Но тази държава е наша, обща. Ако съществуваха такива гениални финансисти и икономисти, или гениални практики, които да се справят с кризата, и Европа, и САЩ щяха отдавна да са излезли от нея. Ние обаче няма да разсипем държавата, за да спечелим изборите.

"България затъва и не можем да си позволим още четири години безпътица, бездействие и само хвалби. България трябва да излезе от тази тиня и БСП има националната отговорност да предложи ясна икономическа, социална и политическа алтернатива за друг модел на развитие", заявява в интервю за "Преса" лидерът на БСП Сергей Станишев. Той говори за отваряне на БСП не механично - разширяване на коалиция от 6 на 10, 15 партии към обществото. Станишев е категоричен - за да излезе България от тази ситуация, са нужни интелектуалният, експертният потенциал не само на БСП. Лидерът на социалистите посочва три неща, заради които хората да гласуват за БСП. Първо, възстановяване на нормална демократична държавност. Държавността се разбива всеки един ден с всяко едно действие на ГЕРБ. Второ, ясен икономически план за догонващото развитие на България. Подкрепа на българското производство с конкретни мерки. И трето, разрушаването на социалната държава трябва да спре.

"Доган се оплака от Балканската война и от сатанизиране на ДПС", пише "Сега". Лидерът на ДПС Ахмед Доган заяви вчера в Кърджали, че Балканската война може да бъде разглеждана като форма на етническо прочистване и възродителен процес. Доган каза това по повод отказа на местните общински съветници от ДПС да подкрепят даването на почетно гражданство на ген. Васил Делов, който е освободил Кърджали по време на войната. Той смята, че поставянето на въпроса за Делов "ерозира самата държава". Лидерът на ДПС за пореден път се обяви за общ прочит на историята на Балканите. "Това означава всички историци от балканските страни да седнат, да погледнат алтернативно на въпроса за победители и победени, за освободители и освободени, за да зададат на обществото някакви най-общи параметри", поясни Доган. "Общият прочит означава не само да се съобразиш с политическата си целесъобразност, но и с другостта на съседа, с неговите проблеми", каза още лидерът на ДПС. Според него съветниците от ДПС са постъпили правилно, като са гласували "въздържал се" относно почетното гражданство на ген. Делов.

Росен Плевнелиев не може да се оплаче от историческия момент, в който седна на президентския стол, коментира "Сега". България е в ЕС, НАТО, издигналата го ГЕРБ безалтернативно си довършва мандата. Вътрешнополитическата обстановка е спокойна и това трябва да повиши критичността при оценката на действията и бездействията му. След атентата в Бургас България е арена на международния тероризъм. В този смисъл обстановката край Плевнелиев не е безметежна. Напротив - тя изисква спешни мерки за повишаване на националната сигурност. Ние не можем да разчитаме на публичност в тази сфера, но общото чувство е, че такива мерки не се вземат. Президентът не е заел позиция нито за медийния монопол, нито за все по-задълбочаващата се икономическа криза. Подминава провалената интеграция в Шенген, мълчи и за кадруването на изпълнителната власт в съдебната. Казва, че не може да бъде дежурен коментатор по всеки въпрос и това е така. Но горните теми не са маловажни, те са воденични камъни, които пречат на България да стане модерна.

"Тръгва ли икономиката", е анализът в "24 часа" на Георги Прохаски, председател на Центъра за икономическо развитие. По думите му българската икономика продължава да расте бавно. Добре е, че този растеж идва основно от вътрешни фактори. На първо място засиленото потребление, което е нараснало през второто тримесечие с 6,2% спрямо същия период на предходната година. На второ място се наблюдава макар и слаб растеж на инвестициите. Необходими са усилия за усъвършенстване на работата по трите източника на растеж. Допълнително стимулиране на инвестициите - вътрешни и външни. Това означава провеждане на политика по подобряване на бизнес климата в страната. Като втори източник на растеж Прохаски посочва стимулирането на износа на български стоки. Страната ни трябва да действа по-гъвкаро спрямо конкретните икономически реалности. Според Прохаски трябва в условията на стагнация да се стимулира крайното потребление, като в рамките на нисък бюджетен дефицит се насочват средства към такива проекти, които в най-голяма степен го раздвижват.

За първите 9 месеца от годината българските домакинства са изкарали сериозната сума от 1,020 млрд. лв. от лихви върху депозитите си в банките, акцентира "Труд". До края на годината печалбата ще надхвърли 1,3 млрд. лв. На практика всеки месец до

края на септември парите в депозитните сметки са се увеличавали с по 300 млн. лв. Но в хазната няма да влязат прогнозираните 120 млн. лв. от данък "лихва", а по-малко, защото няма да се обложат всички депозити, а само срочните. Поне такова е последното решение на депутатите.

"Скопие, дръж се сериозно!", призовава в коментарната рубрика на "Труд" евродепутатът от НДСВ Станимир Илчев. Предложихме на Скопие рецепта за политическо изтрезняване, пише той. Жестът е по-скоро благороден, или във всички случаи по-добър от това да ги спираме многократно в процеса на вече започналите преговори за пълноправно членство в ЕС. Рецептата е набор от червени линии. Първата: Спрете с кражбата на строителни материали от българския двор за вашата странна държавна конструкция. Ясно е, че ви липсват основни елементи от исторически и културен характер, но не можете да присвоявате непрекъснато в името на някакъв изключителен многовековен и монолитен идентитет. И още: За България е неприемливо да се насърчава неоюгославизмът. Неоюгославската струя може да засмуче и българите, каквито в Македония има. Ако го допуснем, границите на българското културно-историческо пространство биха били огънати още веднъж през този век. Българското знание за историята на Балканите е голямо и болезнено, затова е ценно.

"Външната ни политика е един провал, стоим по-зле в ЕС, отколкото в предприсъединителния период", оценката е на Георги Първанов, президент на България (2002-2012 г.). В интервю за "24 часа" той посочва, че на Балканите успяхме да се скараме почти с всички, при положение че имахме най-добрите отношения от един век насам. Много неумела политика по отношение на Близкия изток, Черноморско-Каспийския регион. Имаме и външна политика, която загърби идеята за икономизация, не отваря пазари и не възстановява старите. Що се отнася до Македония, отношението ни трябва да е аргументирано твърдо, въпросът е да не прескочим границата, при която можем трайно да разрушим отношенията. (БТА)