Паисиевата „История славянобългарска”, една малка ръкописна възрожденска книга, сама по себе си е национална институция. Атонският монах открива и назовава кодовете на националното Възраждане, кодовете на националното ни самосъзнание и националното ни самосъхранение – вяра, род, език, отечество и история. Уникално прозрение на нашето българско Възраждане. Така то се нарежда на едно стъпало с великото европейско Просвещение.

С тези думи в Пловдивския университет вицепрезидентът Маргарита Попова откри Международната научна конференция „Паисиеви четения”, която тази година е посветена на 250 години от написването на „История  славянобългарска”.

Преписите на книгата ни връщат в онези далечни, но свидни възрожденски времена, които свързват Югоизтока със светлите искри на eвропейското Просвещение. Като показваме съпричастност към великото дело на Паисий и го честваме, ние учим и нашите деца и внуци как да отбелязват този празник, каза още вицепрезидентът.

В словото си към участниците във форума Маргарита Попова представи и проекта „Народните будители и АЗ”, който се провежда от няколко години, като предстоящото му издание ще е под неин патронаж. Инициативата ще обхване всички ученици от 5-и до 11-и клас в Пловдив. Всяка паралелка трябва в рамките на 3 месеца да избере за свой патрон един будител и да разучи биографията му. След този срок ще има вътрешноучилищни състезания, а победителите от тях ще се явят на конкурс с жури от преподаватели от ПУ „Паисий Хилендарски”.

Не може един български държавник на толкова висок пост да не се присъедини с цялото си сърце към това дело – да вървим по стъпките на нашите будители. Ние трябва да бъдем и да възпитаме така нашите деца, че да ги направим по-добри, по-открити граждани, съпричастни към проблемите на света. А техните действия след 250 години да имат същото значение каквото има за нас делото на Паисий Хилендарски, каза Маргарита Попова.

С различни инициативи страната отбелязва 250 години от написването на „История славянобългарска”. Безспорно обаче Международната научна конференция „Паисиеви четения” на Филологическия факултет на Пловдивския университет е сред най-значимите чествания – 210  представители на 52 научни институции от 15 държави, заяви доц. д-р Запрян Козлуджов.

Конференцията, която откриваме днес, има научна предистория, подчерта доц. д-р Живко Иванов, декан на Филологическия факултет, който по традиция организира „Паисиевите четения”. Някои от участниците в настоящото издание на форума са се включили и в провелия се през октомври пътуващ семинар „По стъпките на Паисий”. Те са изминали 1666 км в 5 града на две държави, за да се срещнат със свои български и сръбски колеги специалисти, учени, студенти и граждани.

Белязахме с присъствието си места, за които се предполага, че Паисий Хилендарски е посетил. Говорихме за делото, за езика, за контекста, за епохата, за обстоятелствата, изводите, четенето и пребъдването на 250-годишната книга. Бяхме съгласни, че това е необикновена творба за раждането и утвърждаването на българската нация. В днешния свръхвиртуален свят стават все по-важни автентичното докосване и живата рефлексия, смята доц. Иванов.

В знак на признателност за вложените усилия и творчество при организацията на конференцията, посветена на 250-годишнината на „История славянобългарска”, деканът на Филологическия факултет връчи почетна грамота на ръководителя на организационния екип доц. д-р Мила Кръстева от Катедрата по история на литературата и сравнително литературознание.

На официалното откриване приветствия поднесоха също областният управител Здравко Димитров и представителят на Фондация „Народните будители и АЗ” Кирил Атанасов.

Юбилеят на „История славянобългарска” е вписан в официален календар на Световната културна общност и се почита във всички страни членки на ЮНЕСКО. В България честването на всички прояви, свързани с тази годишнина, е под патронажа на Президентството. Международната конференция „Паисиеви четения” е под почетния патронаж на вицепрезидента г-жа Маргарита Попова, съобщи доц. Иванов.

Сред поредицата от инициативи, с които Филологическият факултет на Пловдивския университет отбелязва юбилея, е издаването на преписи на Паисиевата история. През настоящата година бе отпечатан първият – т. нар. „Геров препис”, който Националната библиотека е предоставила за издаване. Вицепрезидентът Маргарита Попова получи лично от ректора доц. Козлуджов един от ценните новоиздадени екземпляри. През 2013 г. се предвижда да бъде отпечатана „Първа Харитонова преправка на „История славянобългарска“ – ръкописна възрожденска книга, съставена през 1831 г. от монаха таксидиот Харитон Рилец в село Змеево, Старозагорско.

В рамките на „Паисиеви четения” ще се състои кръгла маса с международно участие на тема  „Българската езикова политика в условията на глобализация и европейска интеграция”, както и тържествено честване на юбилея на проф. д.ф.н. Иван Куцаров, един от основателите на филологическото образование в Пловдив и бивш ректор на Пловдивския университет. Ще бъде открита и скулптурната изложба „Словото на изкуството – изкуството на словото” на арт  формация „Група 9”. Експозицията включва 48 авторски графични постера с изображения на първобългарски епиграфски писмени паметници, старобългарски азбуки „кирилица” и „глаголица”, съвременни кирилски шрифтове и sms-езика.