Напрежението от войната в Сирия се прехвърли и към Турция, а вече и към Ливан. Засега режимът на Башар Асад остава твърдо на власт. Какъв е изходът? Ядрената програма на Иран е другият огромен риск в региона на Близкия изток. Коментар на тези теми дава в предаването „Под лупа” журналистът Мохамед Халаф, кореспондент на кувейтския вестник „Ал Уатан”.

ИНТЕРВЮ НА НИКОЛАЙ ЛЕФЕДЖИЕВ



- Нека да започнем с актуална тема от България – делото срещу 13-те имами в Пазарджик. Досега у нас рядко се говореше за радикален ислям, дори някои мюсюлмански духовници определят този термин като неправилен. Според Вас къде е проблемът?

- Първо трябва да говорим за ислямизация, преди да стигнем до радикален ислям. В случая с имамите от Пазарджик става въпрос за салафизъм, а той има много разновидности – джихадски салафизъм, египетски, марокански. Какво точно изповядват последователите му в България, не мога да кажа, но мисля, че и те самите не знаят и не го разбират – особено хората от ромски произход. Те приемат тази доктрина под влиянието на фондации, които идват в България от чужбина и използват социалните им проблеми - това, че те са малцинство и са изолирани, за да им проповядват ислям. Освен това им дават финансови помощи и те приемат вярата, без дори да разбират за какво става дума. Голямата част от българските мюсюлмани далеч не изповядват този вид радикализъм.Не трябва обаче да пренебрегваме това явление. То не е само в България, но и в цяла Европа. В Белгия наскоро имаше подобен процес. Подобно е положението в Германия, Холандия, Швеция, САЩ и в арабския свят.

- В България мюсюлмани и християни десетилетия наред са живели мирно. Сега това дело стана повод за напрежение - от една страна, видяхме протести на националистически партии, а от друга страна, мюсюлманите казват, че никога не са имали права в тази държава, което според мен не е вярно. Това противопоставяне ще доведе до проблеми в държавата. Дори самите мюсюлмани, които не са крайни ислямисти имат проблеми с тези хора.

- Да, те са малцинство и ние, арабите и мюсюлманите, имаме проблеми с тях, защото те се опитват да налагат тяхното виждане и законите на исляма, които са отхвърлени не само в арабския, но и в ислямския свят. Това, което се случва в България обаче се политизира много. За съжаление, националистическите партии са не по-малко опасни от ислямистите и салафитите, които в момента се опитват да се появят в българското общество. Също не мога да разбера позицията на някои организации на гражданско общество, които омаловажават това явление - салафизма в България. Не смятам, че те са прави и не разбират същността на проблема. Сега той може да не е толкова опасен, но ако не се вземат мерки, той може да се окаже пагубно за мюсюлманското общество в България в бъдеще. А също така мюфтийството е длъжно да вземе категорично отношение по въпроса.

- Как се финансират тези ислямски фондации, които идват в България?

- Този проблем в България не е отсега, а от падането на комунизма. Тогава влязоха много фондации от арабските и ислямските държави и започнаха неконтролируемо да обикалят всички села и да опитват да отклоняват българските мюсюлмани от тяхното разбиране за исляма. Виждаме, че дейността им беше насочено към Родопите, а сега - към ромите. Защото тези общности са уязвими и имат достатъчно проблеми. Преди имаше фондации, които имаха офиси в България и донякъде можеха да се контролират. Сега използват хора, които да извършват дейността им директно. Аз съм сигурен, че те са създали фирми и чрез тях перат парите и финансират различните си дейности.

- Има ли начин да се контролира това финансиране?

- Има 2 неща, които направиха две водещи европейски държави – Франция и Италия. Те създадоха институции, свързани директно с Министерски съвет. Задачата им е да получават всички пари дарения от други държави – независимо дали са директно от държавите, мюфтийствата, организациите. Те контролират, откъде идват тези пари и определят къде да отиват. Другото нещо, което направиха във Франция - Католическия институт в Париж започна да провежда курсове за имамите. Всеки имам преминава 6-седмичен курс за другите религии и човешките права.

- Вие сте бил студент в Ирак по времето на Саддам Хюсеин. Тоталитарният режим потиска релгията. Каква е разликата след падането му ?

- Когато бях студент наистина нямахме нито една студентка със забрадка, нямаше проблем да общуваме с момичетата, правихме си партия. От 90-та година, когато режимът изпадна в криза, Саддам Хюсеин предприе кампания за ислямизация на обществото. Единствената цел бе да привлича повече ислямски и арабски държави да го подкрепят. В Арабския свят най-голямо влияние има религията и религиозната догма

- Наблюдаваме падане на режими в редица държави. Какво се случва сега, след арабската пролет, има ли промяна и тя за по-добро ли е?

- Тази промяна нямаше как да не се случи, защото имаше разминаване между старото и младото поколение. 60% от населението в Арабския свят са млади хора – между

20 и 45- годишни. Те са от развитието на глобализацията и са в директен допир до това, което се случва по света и на Запад. Виждат от какво са лишени. Тези, които бяха начело на революцията обаче сега не са на власт. Те започнаха бунта без да имат организация, партия, без да разбират от политика. Тогава се намесиха старите партии и най-вече „Мюсюлманските братя” и ислямистките партии, които започнаха да диктуват събитията. Тези партии се базират на социалната политика – отиват във всеки квартал, строят магазини, болници, училища, които ги предоставят на хората и след това говорят за религията – „Ето, решението е в исляма”. Хората не мислят за правата на човека и свободи, те искат нещо реално.

- Арабската пролет не успя да свали режима на Башар Асад, а войната в Сирия заплашва да взриви международната обстановка, заедно с това и ядрената програма на Иран вече увеличава рисковете до краен предел. Как може да се реши това?

- Проблемът със Сирия е много сложен. ЕС не иска да вземе решение без САЩ, а Щатите все още не знаят какво да правят. Объркана е цялата външна политика на Вашингтон към Сирия и Иран. Западът се страхува много от това, че ако се намеси, нещата ще отидат към тотална война. Надеждите са, че след няколко месеца или година Асад, който е изолиран, ще падне. Той е на власт благодарение на подкрепата на Русия, Иран и Хизбулла. Западът е на грешна позиция, че не дава оръжия на бунтовниците, защото се страхува, че тези оръжия могат да попаднат в ръцете на терористи. Колкото повече се забавят, толкова повече Ал Кайда ще засили влиянието си в Сирия.Най-важното е, че хората вече не се страхуват. Това е новият процес и какво ще се случи по-нататък не се знае, защото демокрацията е много сложна. Падането на режима ще реши много проблеми. Иран ще отслабне и няма да може да заплашва повече с химическото си оръжия, а оттам и Хизбулла и други екстремистки организации, които получават средства от Иран ще отслабната.