При подписването на споразумението за Дунав мост 2 с румънската страна през 2000 година е взето решението Букурещ да прибира таксите от пътния трафик по съоръжението, а България - от жп трафика. Това решение от времето на правителството „Костов" е в ущърб на българската държава, като се има предвид, че тя финансира 80% от проекта, а трафикът на превозни средства е в пъти по-голям от този на влаковете.

Това обяви пред bTV регионалният министър Лиляна Павлова, която изрази надежда, че все още има време тази клауза да бъде предоговорена, за да има по-голяма балансираност в приходите за България и Румъния от Дунав мост 2.

„Все пак водещо по този въпрос е транспортното ведомство. То ще го уточнява, както и самия размер на цената за преминаване на съоръжението", добави още министърът в коментар на появилата се неофициална информация, че всеки автомобил, преминаващ моста, ще трябва да заплаща такса от 6 евро.

Навлизайки по-тясно в темите от своя ресор, Павлова призна, че инфраструктурата около Дунав мост 2 и в цяла Северна България като цяло са в окаяно състояние. Ведомството й обаче работело на пълни обороти и с ясни планове за подобряване на пътищата и изграждане на нови до края на този и през следващия програмен период за получаване на средства от ЕС.

„Започваме ремонти и рехабилитация в района - в ход са тръжни процедури за обходите на Монтана и Враца. Това са едни малки околовръстни, с които целим да извадим целия транзитен трафик от двата града. През март започва работата по тези проекти, като се очаква тя да продължи около година и половина", обясни строителният министър.

Тя изброи и други ключови пътища, които се изграждат или ремонтират в северозападния район, така че до новия Дунав мост да се стига по-бързо и приятно. „По отсечката Мездра-Ботевград ще се построят мостове и съоръжения като целят проект е за около 300 млн. лева. Ремонтираме прохода Петрохан, по пътя Русе-Шумен правим трета лента, а участъкът на пътя до Видин се проектира, за да се получи финансиране в следващия програмен период", допълни Лиляна Павлова.

По думите й сега повереното й ведомство все още работи предимно в Южна България - по магистралите Тракия, Марица и Хемус. Въпреки това след 2013 г. „картата на Северна България ще придобие друго измерение", увери Павлова.

Според нея правителството все още се придържа към обещаната в началото на мандата формула „7 магистрали, 7 скоростни пътища и един тунел" - под Шипка. До 2020 година обаче средствата от ЕС няма да са достатъчни за всички тези проекти, затова ще трябва или заем от Европейската банка за възстановяване и развитие, или заделяне на средства от държавния бюджет.

В края на разговора Лиляна Павлова не скри, че има известни пререкания между нея и депутати от ГЕРБ по темата „презастрояване" на Черноморието. Тя защитавала позицията, че 100-метровата плажна ивица не бива да се превръща в строителна площадка по местата, където не е урбанизирано.

„Влязохме в спор с някои депутати, защото те не са съгласни с това. Надявам се, че все още ще има дебат по темата. Да кажем, че засега сме 50 на 50 в позициите си", заяви още министърът и допълни, че „ябълката на раздора" е фактът, че общините от 10 години нямат общи устройствени планове.