"Парламентът извърши кражба на държавна власт", коментира в "Преса" проф. д-р Велко Вълканов, юрист, правозащитник. Той посочва, че Народното събрание няма право да подменя въпроса от подписката за референдум с друг някакъв въпрос. Смисълът на въпроса, който следва да се реши с искания референдум, е да има или да няма АЕЦ "Белене". Да се извади от въпроса именно тази част, означава да се откаже произвеждането на референдума, който гражданите са поискали в своята подписка. С новия въпрос: "Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала", Народното събрание отхвърли референдума, поискан от гражданите, и постанови да се проведе друг референдум. То избута встрани народа, отнемайки статуса му на суверен. То си присвои власт, на която няма право. То извърши кражба на държавна власт.

"Полезният референдум", коментира "Монитор". Положителният ефект ще се изрази в това, че всеки ден готвещите се да участват в него български граждани, ще се информират за тъмната страна на едно строителство, глътнало милиарди техни пари. И на тях ще им светне кои са не само преките участници в този грабеж, а и кои са кукловодите. А вихрещият се популизъм, изразяващ се в безсмислените дискусии, няма да може да размие аферите.

Да бъдат разсекретени делата по АЕЦ "Белене", за да види обществото как Румен Овчаров - бивш министър на икономиката, и Красимир Георгиев - шеф на консултантска фирма, са водили паралелни задкулисни преговори от името на българското правителство с руснаците, за да откраднат 30% комисиона от АЕЦ „Белене". За това апелира председателят на парламентарната комисия за проучване на корупция по високите етажи на властта Яне Янев, пише "Новинар". В интервю за вестника Бойко Найденов - шеф на Националната следствена служба и заместник главен прокурор потвърждава: "Има дело, което разследва АЕЦ ДБеленеФ и то е със съдебна поръчка от Русия (страната ни все още няма отговор от Русия по съдебната поръчка, свързана с разследването на сделката - б.р.). По това дело няма нито мероприятия, нито е секретно. То е за престъпления по служба. Делото, доколкото знам, е в момента в Народното събрание. Ако има нещо, което да е скрито, ако има нещо, което не е разследвано, вероятно ще се наложи да го доразследваме."

"Защо на БСП не й се получава играта", коментира в "Труд" Тома Биков, член на Националния съвет на "Движение България на гражданите". Според него ГЕРБ е изкривен огледален образ на БСП. Това е основната причина на социалистите да не им се получава опозиционната игра срещу Бойко Борисов. Той е олицетворение на всички носталгични митове, с които скучните лидери на БСП компенсираха липсата си на харизма през годините, с които подхранваха илюзиите на избирателите си по време на целия преход. През последните три години Борисов изпълни това, което висшият ешалон на БСП обещава да направи преди всички избори. Централизира цялата власт на едно място, захвана се с показно монументално строителство, намеси държавата във всички сфери на живота. Борисов е сбъднатата мечта на БСП. Затова всички опити на левицата да се представя за негова алтернатива се превръщат в бутафория и изглеждат неискрени. И БСП няма какво да предложи.

Новият данък върху лихвите, който разбуни обществото, вчера прескочи първата сериозна бариера - ГЕРБ си го гласува на първо четене в Народното събрание, съобщава "Сега". От аргументите на управляващите излезе, че данъкът се въвежда, за да накаже банките, богатите и мързеливите, които кътат пари и не създават работни места. Успоредно с налагането на "възпитателния" данък за спестовните, който на практика ще засегне доходите на милиони българи, мнозинството вчера направи дълбок реверанс на фирмите от хазартния бизнес и свали наполовина ставката за онлайн залаганията - от 15 на 7%. Опозицията определи новия 10-процентен данък "Лихва" като глупав и ненавременен ход и "данъчно мародерство".

"Пази електоралната главница!", коментира "Труд". Без данък върху лихвите се облагодетелстват хората, които не искат да работят, и банките. Значи - тунеядците лихвари и банкери. "Лихварите" в огромната си маса са дребни спестители. Спестяват най-вече от трудов доход, не от неработене. И тия спестявания навсякъде по света не се инвестират другаде, освен по влогове - със или без данък лихва. А на банките работата им е да привличат спестявания и с тях да дават кредити. На депутатите пък работата им е адекватно да аргументират законотворчеството си. Иначе ще си стопят не само лихвите, но и електоралната главница.

Доживяхме и данъците да се прокарват контрабандно. В нито една държава с работеща демокрация подобно поведение не би се разминало без последствия, коментира "Сега". Циркът с налагането на данък върху дохода от лихви върху депозитите е прекрасна илюстрация за начина на управление през последните години. Кабинетът одобри идеята без да я консултира с банките, с партньорите в тристранния съвет - работодатели и синдикати, с ГЕРБ дори. Без задължителното по закон публично обсъждане. Нещо повече - МФ допринесе и за поредната законотворческа гавра - ключова промяна в закона за доходите на физическите лица да се прокарва с проект за промяна на закона за ДДС, който мимоходом изменя още 7 закона. Обществото бе хвърлено в догадки трябват ли му наистина на финансовия министър Симеон Дянков пари, толкова ли е закъсал бюджетът, надценени или подценени са приходите за догодина и т.н. Опитът на Дянков и екипа му да замажат тези въпроси мултиплицира лъжата и абсурда.

"Теч на депозити? Не вярвам", е озаглавено интервюто в "Труд" с председателя на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян. Според него трябва да се напише дефиниция какво се облага, как се облага, кога се облага. Въвеждането на нов данък няма как да е популярно. В момента има алтернативи на депозитите. Но депозитът е много сигурно вложение, защото има защита до 100 хил. евро, а има и относително добра доходност в България. Високата доходност по депозитите обаче не е позитивна за икономиката, защото означава, че и кредитът е скъп. Тенденцията е с подобряването на икономиката лихвите по депозитите и кредитите да вървят надолу. "Изтичането на депозити в чужбина трудно може да се случи, защото лихвите са значително по-ниски в големите, по-сигурни икономики. До ден днешен това не се е случвало и не вярвам да се случи", казва Хампарцумян.

Днес строителите честват своя професионален празник. По този повод "Стандарт" публикува интервю с Андрей Цеков, изпълнителен директор и заместник-председател на управителния съвет на най-голямата група в българския строителен бранш - "Главболгарстрой Холдинг". По думите му българските строители гледат основно към пазара на обществените поръчки. Умните компании знаят, че трябва да хеджират портфолиото си и да не разчитат само на един пазар. "Исторически логиката в развитието на компанията е била винаги да присъстваме на поне два основни пазара, като това в миналото са били България и Русия. В Москва през последните години пазарът е много труден. Затова се насочихме към съседни държави като Косово, Македония, Албания и Сърбия. В тези държави търговете основно се организират по правилата на ЕК, а тези принципи и процеси са ни познати", разказва Цеков. Отвъд Балканите холдингът започва проучвания в Северен Ирак, т. нар. автономна област Кюрдистан, в която има много добър инвестиционен климат и сигурност. Интересува и от проекти в Кувейт, Саудитска Арабия. Това обаче е в по-далечна перспектива.

"Помощ! Земеделският министър пак ценообразува", коментира "Сега". Цените на храните продължават да растат и доведоха до рекордната инфлация за септември от 4,9% в сравнение със септември миналата. Спрямо август поскъпването на живота е 1,1%, което е двойно повече спрямо предходния месец. Последната промоция, в която се включи министър Мирослав Найденов, е ПР кампанията на два всекидневника, които призовават големите търговски вериги да включат в промоциите си за Коледа повече хранителни стоки от обичайното. Заради този жест всекидневниците дават страниците си да публикуват кои продукти са намалени и в кои търговски вериги. Реклама за медиите, реклама за веригите, реклама за правителството. Министър Найденов не отговаря в правителството за доходите, но не е толкова трудно да се досети, че именно в тях е проблемът. Той със сигурност вече е научил и друго - не неговите борби свалят цените, а конкуренцията. Но това, което най-добре разбра за три години и половина министерстване, е колко голяма е силата на парите, вложени в медии. Управляваното от него министерство се явява сред най-мощните рекламодатели в кризата. (БТА)