Веднага след започване на войната на Германия срещу СССР Сталин, Берия и Комунистическият интернационал с неговия ръководител в Москва Георги Димитров вземат решение да се организират саботажни групи в тила на немците в цяла Европа.

В тях трябва да има хора както от съответните страни, така и преминали военна подготовка руснаци и емигранти в Москва, пише "24 часа". Дейността ще се ръководи от т. нар. Мотострелкова бригада за особени поръчения начело с ген. Павел Судоплатов, който има дълъг опит в саботажите и през 1940 г. е организирал убийството на Лев Троцки в Мексико.

През юни 1941 г. Георги Димитров пише писмо до секретаря на ЦК на КПСС А. Андреев, в което го моли да се преразгледат делата на 130 български комунисти, които са попаднали в лагерите ГУЛаг. Димитров се обосновава, че те са честни, предани на каузата, не са нарушавали партийната дисциплина и съвсем не са извършили делата, за които са обвинявани. Желанието му е удовлетворено и част от тях, най-известният е по-късно генерал Константин Лагадинов, се включват в редовия състав на изпратените в България парашутисти и подводничари през август 1941 г.

Той служил както на император Николай II, така и на Главно разузнавателно управление на Съветската армия от 1919 г. През 1941 г. Прудкин, помилван от 5 г., е женен, живее във Варна, купува си кораб, с който да превозва евреи до Палестина, и иска да прави пари. Руснаците отново го активират като агент и му възлагат задачата да взриви немски цистерни на пристанището. Старият атентатор толкова лекомислено подготвя нещата, че е арестуван точно преди взривовете в средата на юли и осъден на смърт. Първият опит за саботажи в България не дава резултат.

Тогава в Москва решават да изпратят групите на подводничарите и парашутистите. Пристигат общо 4 групи. Във втората от тях е Цвятко Радойнов, който е определен за ръководител на минноподривната комисия към ЦК на Работническата партия, както е определена в документите по дело 585/42 г., а негови заместници са Христо Боев, който след 9 септември 1944 г. ще създаде Първо главно управление на ДС, и Иван Винаров, висш военен след 9 септември 1944 г. и командващ Строителни войски.

Боев и Винаров са руски резиденти в Европа и Далечния изток, срещали са се със Зорге. И двамата обаче не пристигат с групите, а се връщат в Москва. Дали не им е било ясно, че цялата операция предварително е обречена и руснаците са искали да ги запазят? Христо Боев въобще не излиза от подводницата с хората от третата група, а Иван Винаров слиза с първата от тях заедно с още 3 в Турция, разделят се на две двойки. Едната е арестувана, а тази на Винаров и Атанас Мискетов не е открита от турската полиция и двамата се връщат в Москва.

От всички 33 подводничари успяват да се укрият само 7. Сред тях са Симеон Филипов Славов - Капитан Рак, Иван Щерев и Мирко Станков. Цвятко Радойнов се укрива край Сливен и бездейства три месеца. Едва в началото на ноември пристига в София. Това става, след като изпратеният през 1939 г. от Москва Антон Иванов идва в България с кораб от Франция с канадски паспорт и поема ръководството на Българската работническа партия, както се наричала БКП, заедно с Трайчо Костов. Антон Иванов праща секретна телеграма до Георги Димитров в Коминтерна, в която му казва, че указанията трябва да се нарушат и партията да се намеси, защото Цвятко Радойнов стои в Сливен и не прави нищо. Симеон Филипов Славов, Иван Щерев и Мирко Станков пък напразно се опитват да направят подривни групи в Пловдив, които да излязат в планината край Кричимско и Карловско.

Организационният и секретар Цола Драгойчева решава деловодителят, т. е. човекът, който държи тайните квартири и явки, Никола Павлов - Комара да бъде сменен с Георги Минчев. Павлов е известен на полицията, Минчев пък през февруари 1941 г. е излязъл от затвора заради комунистическа дейност. Осъден е на 8 г., но е излежал 4.

Членовете на ЦК на БРП Христо Михайлов, Антон Танев Гьошев - Югов, Дико Диков и Борис Копчев не са съгласни с това назначение, защото знаели, че Минчев не издържа на арестите и лесно издава това, което знае. По директивата от Москва и Коминтерна Българската работническа партия започват да търси хора за подривна и саботажна дейност. Ръководител е вече пристигналият в София Цвятко Радойнов. Помощ му оказват само Антон Иванов и Трайчо Костов. За деловодител на “минноподривната комисия”, както я нарича полицията, е избран Никола Вапцаров. Той не е партиен член, но е бил ръководител на Соболевата акция в Разложко, бил е интерниран в Своге и освободен на 31 август, ръководил е Съюза на механиците и защитава правата на работниците.

Георги Минчев пътува до Бургас, Ст. Загора и Казанлък, за да организира и там саботажната дейност. Издаден е от секретар на Окръжния комитет в Бургас и на връщане е арестуван в Казанлък. Минчев е разпитван при задържането му, после в Ст. Загора и е докаран в София. На 3 срещу 4 март София осъмва в блокада, арестувани са над 750 комунисти и безпартийни нелегални. Сред тях са и Вапцаров, Атанас Романов, Антон Попов, Петър Богданов. По-късно са задържани и останалите 60 човека, които застават пред съда на 6 юли 1942 г. Най-последни от тях са Антон Иванов на 26 април, Цвятко Радойнов, съден по процеса на парашутистите и подводничарите, и сътрудничката му Нина Тумина на 26 април. На същата дата са задържани Симеон Филипов Славов, Иван Щерев и Мирко Станков, дошли в София, тъй като в Пловдив нищо не могат да свършат. Тогава е задържан и Антон Иванов, който веднага признава за участието на Трайчо Костов и той е арестуван на 27 април.

Много пъти досега е изтъквано, че причината е предателството на Георги Минчев. Дали обаче това е така? Пръв издава секретарят на окръжния комитет на партията в Бургас. Мнозина приемат, че това е Михаил Пройков, но е възможно и да е друг. В секретните полицейски доклади предателят няма име. В други архиви на полицията от Бургас той фигурира с псевдонима Божидар, секретар на Работническата партия. Срещу месечното му възнаграждение пише, че за доносническата си дейност е получавал 2000 лв.

Историята става още по-любопитна, защото толкова получават и членовете на минноподривната комисия и Вапцаров, както личи от показанията му. Очевидно информация е изтичала и от полицията и партията е давала същите пари на своите хора, за да не се изкушават да доносничат.

Това обаче не става. Секретарят на окръжния комитет в Бургас освен Георги Минчев издава и подводничарите от втората група, която е край Сливен, и получава за това отделно възнаграждение. Той казва, че там се събирала група от 1000 души, която ще вдига революция. Полиция и армия от Бургас и Сливен от 6000 души блокира района и излавя всички. Любопитен факт е и защо в тази група на подводничарите не е Цвятко Радойнов, който е отсъствал от 1923 г. от България, бил е все в СССР и е загубил връзките и своите канали. Дърводелецът, но и секретар на градския комитет на партията в София, Никола Кутузов пък предава Симеон Филипов, Иван Щерев и Мирко Станков.

Той също получава полицейско възнаграждение. В затвора обаче комисия от Трайчо Костов, Никола Павлов и Иван Масларов анализира причините и стига до извода, че той е предателят. На 1 ноември 1942 г. Виолета Якова и Станьо Василев, охранявани от Славчо Радомирски и Величко Стойнов, влизат в работилницата на Никола Кутуза. Виолета Якова го вижда приведен над някаква мебел, изважда пистолета си, провиква се: “В името на народа” и стреля, но пистолетът засича. Убива го Станьо Василев с осем куршума. На следващия ден в “Работническо дело” се появява дописка, че “Опасният агент-провокатор Никола Кутуза (Ганчо) е ликвидиран от наша бойна група”, а във в. Зора" - некролог от Дирекцията на полицията, че “Верният служител Никола Христов почина, убит от народни врагове.”

Факт за размисъл обаче е как става така, че Цола Драгойчева не е сред арестуваните, както и всички членове на ЦК на БРП, които не са съгласни Георги Минчев да замени Никола Павлов като деловодител. Самият Никола Павлов твърди, че след като полицията отива у тях, арестува ги и ги отвежда в полицията, агентите остават да правят обиск. Точно по това време Цола отивала да ги предупреди да се укрият, защото имало големи арести. Още на входа тя вижда полицай, който я пуска, продължава нагоре до 7-ия етаж, там на вратата вижда още двама полицаи и когато понечва да влезе в дома, вижда цяла група, които обискират. Тогава се обръща и полицаите на вратата я питат къде е тръгнала.

Тя казва, че хазаите я помолили да им търси квартиранти, тя била намерила, та отивала да им каже, но сега не било подходящо. Полицаите я пускат, тя слиза по стълбите, излиза от входа и се укрива. Естествено този епизод не е намерил място в документалната книга на Никола Павлов “Деловодителят на ЦК”, излязла през 1988 г., но стои в машинописа й в Държавна агенция “Архиви”. Въпросът обаче как Антон Югов, Христо Михайлов, Дико Диков, Борис Копчев се укриват, няма отговор. Дали те не са били предупредени?