Като английската буквичка Q ще изглежда знакът на българския стандарт за качество в туризма. За да бъде ясно кой и какви изисквания налага, сега се разработва нов държавен стандарт. Обектите, преминали цедката на новия БДС и удостоени със знака, ще гарантират, че са спазили всички изисквания, които да удовлетворят туриста.

Национално представително проучване сред фирми от този бранш сочи, че повечето от тях не са сигурни за какво качество става дума – дали това е цена, дали е обслужване, или друго нещо. И нищо чудно: насърчаването на частната инициатива в този сектор постави магарето преди каруцата. Хората започнаха да строят нови места за гости, да преустрояват стари сгради и да ги тъпчат с легла с идеята, че на туристите само това им е липсвало: място, където да полегнат. Ентусиазмът доведе до невъобразим хаос не само в строителството и в стиловете, но и в съдържанието на предлаганата услуга.

Когато говорим за туристически продукт, става дума за сложно преплетени взаимовръзки от транспорт и инфраструктура, условия за пътуване, информационни центрове, посрещане в хотели, състояние на стаи за настаняване, качество на храна, учтивост в заведенията, възможности за разнообразни преживявания и после – качество и на тези допълнителни занимания.

Родният туристически бранш четеше докладите на Световната туристическа организация и като заек се мяташе в разни посоки в търсене на успешната формула за големи печалби на базата на какви да е инвестиции.

Така се нароиха уникалните за страната ни местности, където петзвездни хотели кротко съжителстват с полупорутени постройки, които местното население няма намерение нито да събаря, нито да ремонтира. Гигантски хотели, които поемат гости колкото за малък град, се издигат редом с почти невидими хотелчета, а до тях - друго неясно архитектурно творение.

Липсата на генерално туристическо планиране вдъхнови бранша да се развива според наличната площ за застрояване, а не според съдържанието.

Но печалбите не идваха, туристите се колебаеха. Тогава играчите в сектора трескаво се хвърлиха да правят конгресен туризъм, после СПА туризъм, после селски туризъм.

Конгресният туризъм ни подмина с висока скорост поради липса на почти всички нужни за успешното му осъществяване условия. От другите два типа обаче се появиха странни явления. Всяка тангенторна вана бе претворена в СПА услуга; всяка триетажна къща на село със застлани с червените губери на баба легла и стаи, украсени с пластмасови маргарити, стана селски туризъм.

Сертификацията по ISO на някои обекти и услуги не им донесе особени дивиденти, защото те продължават да се намират в морето от самодейни изпълнители в туризма. Измислените от туристически организации награди за спазването на определени критерии за качество също са с много регионално значение и не водят до генерални промени. Затова именно самодейността омаловажава и най-добрите постижения в бранша.

Създаването на БДС за туризма е обещаващо начало, защото ще сложи ред и ще внесе яснота в представите на мнозина инвеститори как да постигнат качество и устойчивост. Но за съжаление прилагането на този стандарт става само по желание.

Затова още много години ще е въпрос на късмет дали ще почиваме качествено, или ще разказваме туристически небивалици от 21-ви век.