„Бюджет 2013” е напрегнат, но изпълним. Парадоксалното в него е, че макар да има повече пари за разходи в сравнение с миналата година, те са крайно недостатъчни, смята Николай Ненков, вицепрезидент на КНСБ. Според него най-облагодетелствани от новия бюджет са пенсионерите, но групата, на хората, които работят и изпитват големи финансови затруднения, си остава.

ИНТЕРВЮ НА НИКОЛАЙ ЛЕФЕДЖИЕВ

- Г-н Ненков, най-важният закон за следващата година вече е внесен в Народното събрание. Вие като синдикат как преценявате Бюджет 2013?



- Може да се каже, че това е един напрегнат бюджет, със заложени доста по-високи приходи от миналогодишния - някъде около 6% по-високи. Като за това се разчита основно на повишаване на данъчната събираемост- най-вече ДДС и на акцизи. От тази гледна точка има една напрегнатост сред част от експертите дали бюджетът е изпълним и дали дефицит 1.3% от БВП няма да стане по-голям. Ние смятаме, че въпреки, че е напрегнат, бюджетът е изпълним. Приходите са по-напрегнати, защото със същото увеличение са и разходите спрямо миналата година. Голямата част от тези разходи отива за пенсионерите, другата част за магистрали и трета част не остава.

- Можем ли да кажем, че това все пак е едно известно разкопчаване на колана, а не затягане?

- Можем, но само за пенсионерите. Вярно е, че те са най-страдалческата група и никой не може да каже, че не трябваше да се дава на тях, а трябваше на други. Но тази голяма категория, която ние наричаме „работещите бедни”, си остава. Всъщност този анонс, че в центъра на бюджета ще бъде политиката по доходите, просто не можа да се реализира.

- Все пак през 2013 г. за първи път правителството ще разполага с най-високата номинална сума – почти 32 млрд. лв или около 39% от БВП за харчене. Това  е с около 1.8 млрд. лв повече от миналата година. От къде ще дойдат тези пари?

- Ако се гледа докладът към бюджета, основно от данъци и от ръст на потреблението, което не е много ясно откъде ще дойде. Може би ще се разчита на повишението от около 10% на пенсиите и известното повишение на минималната работна заплата в страната, както и ръст на минималните осигурителни прагове, което е около 3-4%. Плюс някаква борба срещу сивата икономика. Парадоксът на този бюджет е, че въпреки че имаме доста по-големи разходи в сравнение с миналата година, те са крайно недостатъчни

- Всички искаме повече, но няма откъде да дойдат. Вие като синдикат, като защитавате интересите на работниците и служителите, би трябвало да имате някакви идеи, за да ги подадете към финансовото министерство. Какви са те?

- На нас ние е ясно, че пари няма. Има два варианта, които трябва да се приложат едновременно. Единият вариант е да се повишат възнагражденията на най-ниско платените категории хора, като става въпрос за работещите. Успоредно с това, за нас категорично има мерки, които могат да доведат до приходи в бюджета. Ние ги групираме в две групи- част от тях са за разходи, допълнителни, а не тези, които са заложени. Другата част носят допълнителни приходи.

- Какво смятате за идеята за диференцирана минимална работна заплата спрямо отделните региони в страната?



- Това е една несъстоятелна и много опасна идея, която даде хляб на тази част от работодателите, които не искат да има въобще минимална работна заплата в страната. Доста известни работодатели предложиха минималната работна заплата да се запази само там, където държавата е работодател. Ако няма единна минимална работна заплата, тези, които са в частния сектор остават в един риск, че няма да могат да уговорят минимална заплата в своя бранш. Работодателят винаги може да им каже, че след като не са съгласни с предложението от него възнаграждение, да не го приемат. Ние искаме една минимална работна заплата, която да е една долна, критична граница, но все пак да дава защита за хората.

- Не е ли по-практично да се говори за минимално почасово заплащане, защото някои фирми предлагат работа на непълен работен ден?

- Това се прилага и не е проблем. Проблемът е идеята минималната заплата да е различна в отделните региони. Ние нямаме културата на тези държави, като Германия, където нямат единна минимална заплата, а са на федерален принцип. За подобно нещо трябва култура, опит и т.н.

- Предложението да се наложи данък върху лихвите по депозитите дойде, за да се намерят допълнителни средства за бюджета, за да се финансират доходите.

- Такова глобално предложение не може да се дава в деня, след като приключи Националният съвет за тристранно сътрудничество и където казаха, че няма да се обсъжда този въпрос. По време на криза такова нещо не се прави. Освен това трябва да се помисли няма ли нещо, което е по-добър вариант. Алтернатива е данък върху финансовите транзакции, който ще донесе допълнително около 200 млн. лв. Има и други мерки, които носят приходи в бюджета и те са свързани с борбата със сивата икономика. Имаме съгласие с работодателите да се преследват тези, които укриват внасянето на осигурителни вноски. Това също ще донесе около 200 млн. лв. Има мярка въвеждане на данъчно дознание – която би довела също около 200 млн. лв. Ако и това не помага, то нека да се облагат депозитите над определена граница - например над 100 хил. лв. Голяма част от влоговете са до 1000 лв. Това са т. нар „бели пари за черни дни”, защо да ги облагаме тях?