Средата на октомври се очертава като един много силен акцент в афиша на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”. Една след друга ще бъдат показани трите последни постановки „Ричард III” от Уилям Шекспир, реж. Пламен Марков (18 октомври), „Дон Жуан или Любовта към геометрията” по Макс Фриш, реж. Георги Михалков (19 октомври) и „Паметта на водата” (20 октомври) от Шийла Стивънсън, реж. Стоян Радев Ге. К. – септемврийската премиера, с която бе открита Камерна сцена „Стоян Камбарев”. Веднага след тях идва най-новото театрално заглавие „Вуйчо Ваньо”, реж. Пламен Марков, с предпремиера на 22 и премиера на 23 октомври.

В тези няколко последователни театрални вечери ще бъдат съсредоточени творческата енергия и амбицията на актьорите да отстояват високите театрални стойности във време, нелесно за българската култура. Изкушеният зрител ще усети силния характер на една трупа с позиции в изкуството, които не подлежат на конюнктурата на деня. Неслучайно две от заглавията се свързват с проф. Пламен Марков - един от най-големите съвременни български режисьори, еднакво известен с естетическата си безкомпромисност и върховите си постижения на театралната сцена. Ако за режисьора е особено важно да насочва екипа в обща посока, то проф. Пламен Марков притежава това качество във висша степен. Безспорното му лидерство идва и от умението да превръща участниците в съмишленици, като разширявайки статута на актьора, ангажира тотално съзнанието му с това, което създава в момента. Тъкмо тази всеотдаденост донесе и трите ИКАР-а на „Ричард III” - за главна мъжка роля на Стоян Радев, за авторска музика на Калин Николов и за техническо майсторство на екипа на театъра, без да забравяме номинацията на Мира Каланова за точно намерената сценография и великолепните костюми.

Всеотдадеността като модел на поведение зрителите ще усетят и в предстоящата премиера на Чеховия „Вуйчо Ваньо” – един от класическите текстове на световната драматургия, който проф. Пламен Марков поставя за пръв път. Фактът, че това е и първата постановка на пиесата в дългогодишната история на Варненския театър, увеличава очакванията за среща с един вълнуващ прочит на Чехов.

Пиесата пренася зрителя в пасторалната атмосфера на руската провинция от края на ХIХ век, в която героите, а с тях и зрителите, си задават вечните и най-важни за земното ни съществуване въпроси. „Защото - независимо дали човек е успял или преуспял, винаги идва равносметката”, предупреждава проф. Марков. Прочута е фразата на Вуйчо Ваньо, чийто образ пресъздава Стоян Радев, че ако е имал условия за развитие, от него е щял да излезе Достоевки или Шопенхауер. Над „таланта да живееш”, разсъждава и Елена Андреевна – героинята на Луиза Григорова, с ключова роля в тази пиеса за мечти, любов, надежди и разочарования, за светлите и тъмни страни на човешката душа. Защо ни е необходим Чехов днес? „За да направим света по-добро място за живеене за тези, които идват след нас. Чехов е като камбана за точно време”, убеден е Пенко Господинов, който се връща на варненската театрална сцена като магнетичния д-р Астров. Сценография и костюми Мира Каланова, авторска музика Калин Николов, с участието още на Михаил Мутафов, Гергана Плетньова, Веселина Михалкова, Свилен Стоянов, Пламен Димитров, Нели Вълканова, Юлияна Чернева. Фотография Симеон Лютаков – привилегирован автор за дизайна на плаката и програмата и на тази постановка на Варненския драматичен театър.