Новото изискване в закона, което задължи рибарите да се регистрират като юридически лица до 1 януари 2013 г., беше посрещнато с много противоречиви мнения в бранша. До края на годината остават малко повече от 2 месеца. Каква е ситуацията в момента и какви нормативни промени още можем да очакваме в скоро време? Отговор на тези въпроси търсим в разговора ни с инж. Георги Михайлов, началник на отдел „Североизточна България” към Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури” (ИАРА).

- Как върви фирмената регистрация в бранша?

- Изискването за регистрация на рибарите като юридически лица е свързано с поети ангажименти от страна на България към Европейския съюз през 2009 г. Ние трябва да се съобразим с директивите на ЕС, но също така и да ги приведем в действие, без това да води до накърняване интересите на бранша. ИАРА е в непрекъснат диалог с рибарите и рибарските сдружения, като целта е да сме в подкрепа на сектора. За да няма напрежение в бранша, пререгистрирането ще се извършва плавно. Срещаме истинско разбиране от страна на премиера и министъра на земеделието да се даде време на сектора и пререгистрирането да върви плавно.

- На срещата с бранша във Варна, когато се обсъждаха законовите промени, стана дума малките рибарски лодки да не се регистрират както рибарските кораби...

- Съгласно действащото законодателство единствено лодките с дължина под 4 м не подлежат на регистрация. Ето защо ще се търси възможност малките рибарски лодки да се вписват в отделен регистър, като по този начин собствениците ще бъдат на облекчен режим и ще заплащат патентен данък. Всички рибари могат да получат съответните счетоводни и юридически консултации и пререгистрацията им да се случи през мъртвите месеци за риболов, а не в най-активния период, какъвто е в момента до края на годината.

- Колко риболовни кораби се водят в регистъра на ИАРА?

- Регистърът на ИАРА обхваща около 4000 риболовни кораба, което означава, че толкова семейства си изкарват прехраната с риболов по черноморското ни крайбрежие. Рибарството е един от най-тежките поминъци и нашата задача е освен да следим стриктно за контрола, да подпомагаме развитието на бранша. Насочили сме усилията си да го превърнем в конкурентоспособен, модерен и динамичен, чрез усвояване на европейските средства по оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” (2007 – 2013 г.).

- Наскоро имаше двустранна среща между ИАРА на България и на Румъния, засегнат ли беше проблемът с общностните води, заради който още не е затихнал скандалът с ареста в Мангалия на балчишкият рибар Христо Спасов?

- На работната среща, която се проведе в Букурещ с участието на ръководствата на изпълнителните агенции по рибарство и аквакултури на България и Румъния, на представители от министерствата на земеделието на двете страни и експерти се обсъдиха перспективи и възможности за съвместни действия. Първият акцент в двустранната среща беше свързан с позицията на ИАРА - България, която е представена и пред Брюксел и засяга необходимостта от отделни правила за усвояване и опазване на рибните ресурси в акваторията на Черно море. За Черно море не е целесъобразно да важи същият европейски регламент както за Атлантическия и Средиземноморския басейн, тъй като нашето море е затворено и има своята уникална специфика. В резултат двете страни се уточнихме да обединим усилията си, за да може да получим отделни правила за усвояване и опазване на рибните ресурси в акваторията на Черно море.

Вторият акцент в двустранната среща беше свързан с равния достъп на българските и на румънските рибари до европейските води след 12-милната зона. Както е известно, именно този достъп стана причина за скандала с рибарския кораб на Христо Спасов, който беше задържан в Мангалия за дълъг период от време.

В резултат от срещата се подготвя проектоспоразумение за достъп на българските риболовни кораби в акваторията след 12- милната зона срещу Румъния, както и обратното. Двете агенции –ИАРА България и ИАРА Румъния, синхронизираме начините за извършване на проверки, както и структурата на протоколите от тях съгласно европейския стандарт. Продължаваме да работим в посока обединяване на усилията и подобряване на контрола в сектора.

- Как върви сезонът на усилния риболов? Впечатлението от рибното тържище на централния пазар е за богат улов...

- Действително секторът се радва на богат улов през този сезон. Причината според мен е, че браншът стриктно спазваше забраната за улов през размножителния период на годината (март- май). По време на забраната контролът от страна на ИАРА беше изключително дисциплиниращ и не беше допуснат нерегламентиран улов на забранените видове, което означава, че не бяха натрупани запаси в търговската мрежа. И сега в периода на разрешения улов се вижда, че има много риба по тържищата, което е резултат от съхранения ресурс от рибни запаси в Черно море.

По отношение на контрола мога да цитирам и някои конкретни данни от последните месеци за Североизточна България. Само за периода от 10 юни до 2 октомври в сектор Варна са извършени 1112 проверки, от които 104 инспекции на рибарски кораби при улов на калкан, 882 проверки на лодкостоянките, 100 - по търговската мрежа, и 22 - по вътрешните водоеми. Съставени са 46 акта за административни нарушения, иззети са 7000 м дънни мрежи, една лодка, дънен трал, 200 кг риба, от която 15 кг е дарена на домове за сираци, 36 кг унищожена и останалата върната във водомите.

Отнети са 2 специални разрешителни заради бракониерски улов на калкан. 7 риболовни кораба вече са изпълнили квотите си. Всички рибарски кораби са спазили изпълнение на квотата си за калкан, като отчитат на 70% усвояване на годишния й размер до 15 септември. Безкомпромисни сме, когато става дума за контрол. Това означава още пълна забрана на маломерната риба, непрекъснато следене, дали се спазва изискването 2 ч. преди излизане в морето да бъдем уведомени какво ще е количеството на квотния улов.

Всички кораби, които нямат нарушения по отношение на нерегламентиран, незаконен и недеклариран улов, съгласно критериите за разпределение на квотите за калкан ще имат предимство пред остналите.

Общо по Северното Черноморие, което включва и сектор Добрич, са извършени 2100 проверки, съставени са 100 акта, което прави 5% от проверките.

- Местенето на седалището на ИАРА в Бургас дава ли отражение на работата?

- Преместването още не е станало факт. Независимо къде ще се намира централата на ИАРА, контролът си остава ангажимент на местните отдели.

Разполагаме както с дневни, така и с нощни екипи, а също и с екипи за работа в събота и неделя. Центърът за наблюдение на риболовните кораби е с 24-часово дежурство. Очакванията на екипа са до края на 2013 г. всички кораби, които извършват улов на калкан, а също и на рапани, да са снабдени с проследяващи устройства, което ще направи контрола още по-ефективен.

- Кога ще тръгне дългоочакваното от бранша бим тралене?

- С промяна в закона бим траленето вече е разрешено, като остава пълната забрана на дънното тралене. Навярно читателите ще се запитат каква е разликата между двата вида тралене или как ще разбираме дали тралът е бим, или дънен? Бим тралът работи по повърхността на подводния шелф, без да нарушава цялостта му, докато дънният трал драгира шелфа и понякога е възможно да има екологични последици. Самата тежест, която е на бим трала, ще бъде маркирана от ИАРА и при нарушение веднага ще се отнема разрешителното, а тралът ще бъде конфискуван. В момента се извършва зониране за тралене, като ще има строг контрол на зоните със забрана за тралене за рапани. Браншът се бори дълго време това да се случи. Трябва да се намери равновесието между мидените полета и полетата с рапани. Затова тези, които ще тралят за рапани, задължително ще имат проследяващи устройства, за да се знае всеки момент в коя зона работят. И така няма да могат да бъдат нарушавани забранените зони.

- А какво става с регламентите за вътрешните водоеми?

- Миналата седмица работна група на ИАРА с участието на експерти от „Напоителни системи” подготви промяна на Наредба 37, която се отнася за вътрешните водоеми, Черно море и река Дунав.

Промяната в наредбата разделя този вид водоеми на три вида: само за любителски риболов, само за производство на аквакултури и смесени водоеми. Понятието стопански риболов, който за читателите се свързва с лодките с рибарски мрежи, напълно се забранява във вътрешните водоеми. Очаквам скоро проекто-наредбата да бъде одобрена и да стане факт, което ще доведе до подобряване опазването и усвояването на рибния ресурс.