Германският посланик в България, който, за разлика от някои други посланици, рядко говори по вътрешнополитически теми и изобщо не стои често пред прожекторите, коментира състоянието на българските медии. В присъствието на президента Плевнелиев Негово превъзходителство Матиас Хьопфнер каза, че "за нас е неприятен и тревожен сигнал, че в ранглистата по независимост на медиите на "Репортери без граници" България е на последно място от всички европейски страни. Бъдещето, демокрацията и просперитетът зависят от това дали българските медии ще удържат на предизвикателствата и дали ще са в състояние да казват истината директно”.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

“ЕС не е само една зона за свободна търговия, а е в основата си една общност на споделени ценности” каза посланикът и добави, че “задачата на медиите ще бъде изпълнена само, ако медиите кажат на определени хора това, което не искат да чуят".

Посланик Хьопфнер вероятно има предвид само страните от ЕС, като казва, че България е на последно място. Според индекса за свободата на пресата на “Репортери без граници” в Европа по-зле от България са Албания (с индекс 16, България е с 12,50), Беларус (индекс 58, 33), също Молдова, Украйна, Азербайджан, Грузия, Армения, Сърбия и Русия. В Европа най-добър индекс имат две държави извън ЕС – Норвегия и Исландия – 1,50. Същият индекс има и Люксембург, който е в ЕС.

Повечето държави от ЕС имат индекс от 2 до 5, което е висоока степен на свобода, но Полша например има индекс 9, Испания – 8, а Франция, родината на “Репортери без граница” - 7,67. Класацията вероятно страда от някои изкривявания – например според нея пресата в Македония е по-свободна от тази в България и горе-долу толкова свободна, колкото в Испания, което е трудно за вярване.

Можем изцяло да оспорим такива класации, можем дори да отговорим на посланика в стил “а вие защо биете негрите”, както вече направиха някои – в смисъл “докато ВАЦ беше в България и притежаваше вестници, всичко беше наред, сега не е”, но това не променя много нещата.

Ние, които работим по медиите, собствениците на медиите също, потребителите, драгите зрители, слушатели, читатели – всички, разбират, че немският посланик има основание за това, което казва. Вижда се, че доста от най-тиражните медии в България са прекалено близки с властта. Че в много от случаите в медиите е защитен интересът не на драгия зрител, читател, слушател, а на този, който е изсипал торбата с парите.

В това всъщност е драмата – медиите в България не разчитат на левчетата на милионите си потребители, а разчитат на милионите, идващи от държавата, от политическата власт, и от субекти, чийто интерес, казано дипломатично, не съвпада с общия. Като към това се добави и че в голяма част от случаите медиите са обслужващ придатък на хора, които имат друг основен бизнес, става това, което става.

Пресата, и изобщо медиите са измислени не само, за да съобщават на хората какво, къде и кога е станало. Още от самото си начало те са били и място, където хората си говорят, спорят и стигат до решения. Същественото в случая е медиите да имат доверие. В България точно това се руши. Все по-често хората не вярват на това, което чуват по радиа и телевизии, което четат по вестници, не вярват изобщо на новините. Мислят, както намеква посланикът на Германия, че някой е платил, за да има точно тези новини. И да няма други. И съответно спират да четат вестници, да гледат телевизия, да слушат радио.

Стратегически това е крайно опасно, понеже означава, че все по-трудно си говорим помежду си. А когато хората спрат да си говорят, това най-често значи война. Може да се види и при междусъседските кавги, но може и да се види в далеч по-голям мащаб.

Дано не стане така, че да получим прекалено преки доказателства за това.