В Грузия се провеждат парламентарни избори, имащи, според власт и опозиция, решаващо значение за по-нататъшното развитие на екссъветската република. Редица експерти и политици смятат, че при победа на опозиционните сили тези избори могат да се превърнат в началото на процес по мирна смяна на властта след 9 години управление на режима на Михаил Саакашвили.

Грузинците застанаха пред избирателните урни в може би най-важните избори от модерното си развитие след обявяването на независимостта от Съветския съюз. Вотът се приема като своеобразен референдум за бъдещето на нацията – да подкрепят партията на някогашния герой от революцията, президента Михаил Саакашвили, или да гласуват за неговия стар враг, един от най-богатите хора в света, обещал демократични реформи и по-добри отношения с Русия.

Саакашвили беше предизвикан от Бидзина Иванишвили, грузински олигарх натрупал състояние в Русия и обединил опозиционните партии в коалиция срещу държавния глава. Саакашвили трябва да се оттегли от поста догодина, а предстоящите да влязат в сила конституционни промени ще направят страната парламентарна република.

Сегашните избори ще определят дали управляващата партия на президента Единно национално движение ще формира следващото правителство. Ако „Грузинска мечта”, коалицията на Иванишвили, спечели мнозинство в парламента, той обеща да стане премиер за най-много две години и да реализира напълно програма за демократични реформи.

Грузинците трябва да изберат 150 депутати – 77 по партийни листи и 73 - мажоритарно. Изборите ще бъдат признати за валидни независимо от избирателната активност, защото това не е заложено като изискване в изборния кодекс.