Почти е ясен и маршрутът на “Южен поток”, който у нас ще влиза от морето край Варна, след което ще стига до компресорната станция на “Булгартрансгаз” край Провадия. Именно това са спорните 60 км, за които предшественикът на Делян Добрев – Трайчо Трайков, искаше да бъдат построени самостоятелно от българската страна, за да може “Булгартрансгаз” да прибира пълния размер на таксите за пренос на природния газ, а не половината. Финално този участък ще е част не от българската транзитна мрежа, а от “Южен поток”, обясни Добрев.

След Провадия, от транспортираните по “Южен поток” количества, които в първия етап от 2017 г. ще са над 30 млрд. куб. мв годишно, около 18 млрд. куб. м. ще отиват до досегашните тръби на “Булгартрансгаз” за Турция, (14 млрд. куб. м), за Гърция (3 млрд. куб. м) и за Македония (800 млн. куб. м.). Това са обемите руски газ, които и в момента транспортираме до съседките ни по договора ни с “Газпром” за пренос на газ до 2030 г. Само че сега тези количества минават през Украйна и Румъния, а заедно с необходимите обеми за вътрешния ни пазар, обясни Кирил Темелков, директор на “Булгартрансгаз”.

С пускането в експлоатация на “Южен поток” страната ни няма в никакъв случай да загуби приходите от досегашния транзит на руски газ до Турция, Гърция и Македония, дори като се освободи капацитет по участъка от газовия пункт в Румъния Исакча до българските компресорни станции Кардам и Провадия, може да се включат други доставчици освен “Газпром”. От страна на Украйна дори вече бил проявен интерес да ползват капацитета на трасето Провадия -Исакча за внос на газ на украинска територия през България, съобщи Темелков. По думите му Украйна може да прояви интерес дори да внася азерски газ през България, ако се реализира проекта за газопровода “Набуко”.

Руският газ за България пък ще влиза от две входни точки – досегашната Исакча-Кардам и Варна, където ще излиза “Южен поток”. По коя тръба какви количества ще влизат, ще стане ясно около 2015 г., когато се очаква в експлоатация да бъдат въведени и междусистемните газови връзки с Румъния и Турция (2014 г.) и Гърция и Сърбия (2015 г.). По тях се очаква да се разнообразят доставките на природен газ в България и така да се намали зависимостта от руската суровина.

“Българският енергиен холдинг” (БЕХ) няма да участва с пари в строежа на газопровода “Южен поток”, проектното финансиране на трасето през наша територия ще е за сметка на руснаците, но пък България няма да получава 15 години транзитни такси,. Това е финалната договорка за сделката за строежа на “Южен поток”, която се очаква да бъде подписана в средата на ноември, съобщиха източници, близки до преговорния процес с руснаците.

В събота министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев коментира пред журналисти, че финансовото участие на страната ни проекта ще е символично, уточнявайки, че до момента дадените средства за проекта от страна на БЕХ са 6 млн. евро дял в капитала от 12 млн. евро на създадената между БЕХ и “Газпром” проектна компания “Южен поток България”, която ще изгради и експлоатира тръбата на наша територия.

Според предварителните споразумения за строежа на тръбопровода, който ще доставя руски газ по дъното на Черно море през България до Австрия, българската страна трябваше да осигури 30 на сто от финансирането на проекта, което се равнява на 900 млн. евро, но БЕХ трудно може да си позволи да отдели тази сума предвид тежкото финансово състояние на дъщерните си дружества “Булгаргаз” и “Националната електрическа компания”.

Затова в преговорите с “Газпром” за вземането на окончателното инвестиционно решение от българска страна, което ще стане в средата на ноември и за което са договорени почти всички параметри, е постигната договорка БЕХ на практика да не участва в структурирането на проектното финансиране на газопровода. В замяна обаче ще се откаже от транзитните си такси в периода на изплащане на проекта, който е 15 години.

Така “Газпром” ще осигури средствата за строежа на тръбата и с приходите от транзитните такси “Южен поток България” ще връща финансирането.

Реално обаче и България няма да получава никакви приходи от тръбата в продължение на 15 години. Ще започне да взема 50 на сто от транзитните такси чак след 2032 г., ако се спазят предварителните планове за старт на строежа на подводната част през декември 2012 г. и пускане в пълна експлоатация на газопровода през 2017 г.