С основно и по-ниско образование са 20.4% от българите на възраст 25 - 64 години, със средно образование - 55.0%, и с висше образование - 24.6%. Това става ясно от анализа на НСИ от изследването на образованието и обучението на възрастни през 2011 година, участие на населението на възраст 25-64 години в Учене през целия живот.

Изследването на образованието и обучението за възрастни се провежда за втори път в България, след проведеното пилотно изследване през 2007 година. Ученето през целия живот (УЦЖ) се очертава като ключов фактор за постигане на общата цел на Европейския съюз - да бъде "най-конкурентната и динамична, основана на познания икономика в света, способна на устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места и по-голяма социална кохезия".

Относителният дял на жените, завършили висше образование, е значително по-висок от този на мъжете - съответно 29.8% и 19.5%. Степента на завършено образование оказва влияние върху статуса в заетостта. Колкото по-високо образование имат лицата, толкова по-голяма е вероятността да се предпазят от безработица. Едва 10.9% от заетите са лица с основно и по-ниско образование, и обратно - 10.3% от безработните лица са със завършено висше образование.

Според резултатите от изследването 93.6% от лицата с основно и по-ниско образование произхождат от семейство, в което и двамата родители са с ниско образование, на 6.2% поне единият родител е със средно образование и само 0.3% от тях имат поне един родител с висше образование. Лицата със средно образование се разпределят според образованието на родителите си, както следва: на 51.0% от тях родителите са с основно и по-ниско образование, 44.4% имат поне един родител със средно образование и 4.6% имат поне един родител с висше образование. Всеки трети (33.9%) с висше образование произхожда от семейство, в което поне единият родител е с висше образование, 53.9% имат поне един родител със средно образование, а при 12.9% от висшистите и двамата родители са с основно и по-ниско образование. Следователно при семейства, в които поне единият от съпрузите е със средно или висше образование, децата (които понастоящем са в активна трудова възраст) обикновено завършват по-висока или същата степен на образование, докато децата от семейства, в които и двамата съпрузи са с основно или по-ниско образование, много рядко придобиват по-високо образование от родителите си.

Лицата в активна трудова възраст (25 - 64 години) в сравнение с младите хора в типична училищна и университетска възраст (7 - 24 години) много по-рядко попадат на ученическата или на студентската скамейка в системата на формалното образование и обучение. Едва 2.4% от възрастните са записани като учащи в образователната система. Мъжете по-често са в качеството на учащи - в 2.6% от случаите, отколкото жените - 2.1%. Делът на записаните в училище, колеж или университет е най-висок (7.4%) сред по-младите на възраст 25 - 34 години в сравнение с лицата от по-високите възрастови групи.

Всеки четвърти (24.4%) от населението на възраст 25 - 64 години е участвал в поне едно неформално обучение през последните 12 месеца. Мъжете отново са малко по-активни от жените с относителен дял на участвалите съответно 25.7 и 23.2%. Сред населението (25 - 64 г.) с висше образование 37.3% са участвали в някакво неформално обучение за период от 12 месеца. Равнището на участие в неформално обучение е значително по-ниско за лицата със средно образование - 23.4%, и най-ниско за лицата с основно и по-ниско образование - 11.9%.

Над една трета от заетите (37.3%) са участвали в поне една форма на неформално обучение, докато при определящите се като безработни и икономически неактивни равнището на участие е съответно 3.8 и 1.6%.

Местоживеенето също влияе върху участието в неформално обучение. Живеещите в градовете са по-активни и с по-големи възможности за участие в неформално обучение - 26.2%, в сравнение с живеещите в селата - 18.9%. За 94.0% от участниците неформалното обучение е свързано с работата и придобиването на възможности за професионално развитие.

Близо три четвърти (74.2%) от участниците в неформално обучение за период от 12 месеца преди интервюто са участвали само в едно обучение, всеки пети (19.0%) е участвал в две обучения, 5.3% - в три, и 1.4% - в четири и повече обучения. Средно през последните 12 месеца всеки участник е отделил 39 часа за участие в неформално образование или обучение.

Резултатите от проведеното изследване показват, че 12.0% от населението на възраст 25 - 64 години е участвало в основните форми на самостоятелно обучение. Жените са малко по-активни в участието в тази форма на обучение от мъжете - съответно 12.2 и 11.9%. Най-популярната форма за самообучение е чрез използването на компютър (интернет) - 80.6% от самообучаващите се лица. Значително по-малък дял лица (10.5%) са се самообучавали чрез използването на печатни материали (книги, учебници, професионални списания, ръководства и др.).

Според резултатите от проведените от Националния статистически институт изследвания равнището на участие на населението на възраст 25 - 64 г. във формално или неформално образование и обучение намалява съществено - от 36.4% през 2007 г. на 26.0% през 2011 година. Факторите за това намаление са основно свързани с общата икономическа криза в страната и най-вече с намалението на броя на заетите лица, които са основните участници в образование или обучение. От всички участници във формално или неформално образование и обучение през 2011 г. 92.9% са заети лица, а през 2007 г. този относителен дял е 94.1%.

Ползването на чужди езици е въпрос от особен интерес от страна както на европейските институции, така и на националните институции и неправителствените организации. Резултатите от изследването показват, че 38.9% от населението в активна трудова възраст (25 - 64 години) ползва активно или пасивно поне един чужд език. Сред населението на възраст 25 - 64 години 23.4% ползват английски език, 18.3% - руски език, 5.6% - немски език, и 3.5% - френски език.

Въпреки че участието в културни събития не е пряко свързано с образование и обучение, то дава оценка за духовното развитие на обществото. Почти една трета от населението на възраст 25 - 64 години (32.2%) са посетили поне веднъж през последните 12 месеца представление на живо (пиеси, концерти, опери, балетни, танцови и шоуспектакли), като жените са по-активни от мъжете - съответно 37.3 и 27.3%. Всеки четвърти (25.7%) е посетил кино през последната година, а 28.7% от населението на възраст 25 - 64 години са посетили поне веднъж някаква културна забележителност (музеи, художествени галерии, исторически или археологически обекти и природни резервати).

Повече от половината от населението на възраст 25 - 64 години (51.1%) не са прочели нито една книга през последните 12 месеца. Сред жените четящите книги са повече - 57.4%, отколкото сред мъжете - 40.4%. Няма съществени различия между четящите по възраст. Доста по-значителен е делът от населението, което чете вестници - 87.8%, като основно вестници се четат всеки ден (45.8%) или поне веднъж седмично (30.7%).

Преценката за участие в обществени събития е субективна, лична на анкетираните лица, като участието трябва да включва определено количество време отделено за участие в дейността. От населението на възраст 25 - 64 години 17.4% са участвали в поне една форма на изследваните обществени дейности. В организираните от политически партии или синдикални организации дейности са участвали 5.0%, като е интересен фактът, че жителите на селата са по-активни от тези в градовете - с дялове на участие съответно 7.3 и 4.3%. В дейности на благотворителни организации са участвали едва 1.5%, а с доброволен труд с цел подпомагане на нуждаещи се хора - 2.5%