Българите превзеха бизнеса с просията в Гърция. 100% от просяците в Солун са нашенци, показа проверка на "Стандарт". При това предимно добре организирани. Между 50 и 100 евро на ден е надницата, която вадят от милостиня най-добрите в занаята.

Храмът "Свети Димитър" е един от символите на Солун. Освен забележителност мястото е средище на религиозен туризъм, а и едно от предпочитаните места за просяците. Едва ли румънската група от монаси и послушници е предполагала какво ще преживее на излизане от Божия храм. Група мургави жени ги заобикаля и започва да говори на развален гръцки, като разчита предимно на мимики и жестове. Най-агресивната от просякините обяснява основно с жестове, че има четири малки деца, съпругът й е починал и няма пари за оцеляване. Монасите дават румънска монета, но жената иска евро и започва да се жалва на български. Оказва се нашенка от Русе, дошла в Гърция преди година.

На няколко преки в посока "Крайбрежния булевард" сляпо момиче седи пред магазин с тъмни очила и чаша за милостиня. "Българка е. Жена, която се представя за майка й, я води тук всяка сутрин в 8. Прибира я вечерта към 20 часа. Момичето не мърда по 12 часа", казва Александър Бинев, който работи в непосредствена близост и вижда всеки ден сляпата българка. Малко по-надолу пред църквата "Света София" възрастна жена и невръстен хлапак предлагат свещи на хората, решили да влязат в Божия храм. Срещу едно евро двамата се съгласяват да ги снимам. "Добре печелим. За няколко часа докарваме по 50 евро", споделя 66-годишната Марийка от Дряново. Жената разказва драматичната история, че има седем внуци без майка. "Носят ни свещите от България" признава 13-годишният Гастул. Момчето разказва, че "работата" им не минава безпроблемно. "Гонят ни полицаите. Ако ги нямаше, щях да си сложа едно шкафче и да си продавам спокойно", казва той. Според него на ден от просия може да се изкара до 100 евро.

Почти до "Крайбрежния булевард" съсухрена жена протяга ръка за милостиня. "Българка съм. От бургаския квартал Долно Езерово", усмихва се 66-годишната просякиня. Не идва всеки ден пред църквата. "Ако изкарам десет евро, съм доволна. Понякога ми дават и по пет пъти повече. Получавам най-много по религиозни празници", добавя жената, но отказва да се представи.

Пред Бялата кула музикален дует с кларнет и акордеон изпълнява "Когато бях овчарче" с леко ориенталско звучене. "За два часа печелим по 25 евро", казва кларнетистът, който говори с носталгия за миналата година, когато на остров Крит е изкарвал по 150 евро с инструмента си. "По кофите ли да ровя в България?", пита мъжът, представяйки се за плевенчанин. Дуетната му половинка е от плевенското село Търнак. Признава, че плаща по 150 евро наем за стая и кухня, но в добрите дни с три дни работа може да си избие разходите. На няколко метра от дуета техен колега разтяга акордеона, изпълнявайки протяжна българска песен. Мъжът е от Враца. Дошъл е на гости при децата си, но за да не им в тежест, излязъл с акордеона на улицата. "И на десет евро съм доволен", казва без свян музикантът. Признава, че преди години е свирил по таверни, но от улицата доходът бил по-лесен.

Всички просещи наши сънародници признават, че кризата се е отразила на милостинята. "Гърците вече са отчаяни", казва изпълнителят на "Когато бях овчарче". "Вървят с наведени глави, но пък, който има пари, дава", добавя той.

Гърците едва ли допускат, че излезлите на улицата не са техни сънародници. "Нямат пари, но са състрадателни", обяснява ни наш сънародник, който признава, че се срамува от просещите българи. После на шега казва, че търсещите милостиня са като плъховете на кораба. Ако и те се махнат от Гърция, значи държавата наистина вече е на дъното.