Доброто заплащане винаги е било основен мотивиращ фактор в работата. Изследванията показват, че при избор на професия младежите все повече се влияят от това колко пари ще получават. Това надали е изненадващо, като се имат предвид огромните разлики в заплатите в различните браншове у нас, особено на фона на като цяло ниските доходи в България.

Според данните на Националния статистически институт (НСИ) най-добре платени са работещите в сектор “Създаване и разпространение на информация”. Зад този термин се крият специалистите по информационни технологии, които са сред най-търсените кадри у нас. В бранша влизат още работещите в радиа и телевизии, заетите с издателска дейност и производство на филми и телевизионни предавания. През второто тримесечие на 2012 г. средната заплата в бранша е била 1776 лв. Явно икономическата криза е подминала сектора, защото само за последните три години възнагражденията в него са се увеличили с 90%.

Сервитьорите и готвачи - с най-ниски доходи

На обратния полюс са работещите в туризма, които според статистиката са на последно място по заплати. Работещите в хотели и ресторанти получават 3,5 пъти по-малко, отколкото ИТ специалистите. Или поне така излиза от официалните заплати, които обявяват работодателите. Публична тайна е, че добрите готвачи, бармани и сервитьори получават много повече от 499 лв., колкото е средната заплата в бранша през второто тримесечие на т.г.

Центърът за изследвания към КНСБ обаче отчита, че има браншове с много по-ниски заплати, което прави ножицата между доходите на работещите в отделни отрасли много по-голяма.

Шест пъти разлика

Според синдикатите разликата между най-ниската и най-високата средна заплата е повече от 6 пъти. Най-ниско оценен е трудът на обслужващия персонал и в озеленяването - едва 329 лв. Към работещите бедни профсъюзът причислява и заетите в производството на обувки, мебели и социалните работници.

Според НСИ сериозен ръст на заплатите в кризата е имало в сектор “Професионални дейности и научни изследвания”. От 2009 до 2012 г. средната заплата в бранша е скочила с над 60% - от 650 на 1062 лв. Недейте обаче да си мислите, че министърът на финансите Симеон Дянков е променил негативното си мнението си за академиците и тайно е развързал кесията за учените.

Обяснението за големия ръст на възнагражденията е, че в този сектор попадат рекламисти, маркетолози, юристи, счетоводители, архитекти и консултанти в областта на управлението, които са сред най-добре платените кадри в България.

Измамен ръст

Данните на статистиката показват, че през последните три години на икономическа криза средните заплати не са намалели в нито един бранш и дори е имало увеличение. Това обаче съвсем не означава, че не е имало хора, чиито доходи са били орязани. В много браншове нарастването на средните възнаграждения се дължи на съкращаването на по-нискоквалифицираните и нископлатени работници.

Такъв е случаят в един от най-закъсалите браншове - строителството. Според НСИ заплатите в бранша между 2009 и 2012 г. са се увеличили с 12%. В същото време обаче броят на строителите е намалял с почти 66 000 или с над 30%.

Възнагражденията в държавната администрация пък са останали най-постоянни през годините на криза. Средната заплата на чиновниците се е увеличила от 807 лв. през 2009 г. до 865 лв. през 2012 г. Обяснението за скромния ръст е, че през последните три години ГЕРБ “замрази” заплатите на ведомствата, а увеличение можеха да си позволят само институциите, които правят икономии.