Американски учени от Университета в Маями, Флорида доказаха, че определен вид акули, могат „да общуват и да обменят опит” помежду си, съобщава Би Би Си.

Научния екип е провел редица експерименти, в които сравнява постиженията на неопитни млади акули, подготвяни едновременно с тренирани и нетренирани партньори.

Резултатите показват недвусмислено, че акулите, работили с тренирани партньори, успявали да изпълнят поставение задачи по-бързо и ефективно.

Проучването се смята за първото, което изучава социалния живот на морските хищници.

"Мисля, че това е наистина страхотно откритие", твърди авторът на изследването д-р Тристан Гутридж от Университета в Маями, Флорида.

"Изключително вълнуващо е да узнаем, че тези малки лимонови акули са способни да си предават поведенчески модели една на друга”, допълва той.

Доказателството идва от експеримент с двойка млади акули в басейн, в ъгъла на който имало специални бели и черни маркери. Когато акулите натискали с муцуни маркерите, в другия край на басейна им била спускана храна – парче баракуда.

Една група акули (наричани „тренирани демонстратори”) били добре обучени в изпълнението на задачата, а друга група били оставени необучени („фалшиви демонстратори”). След това по един индивид и от двете групи бил пускан в двойка с необучени (диви) акули в басейн, където били наблюдавани и заснемани от учените.

От експеримента става ясно, че нетренираните акули живо се интересували от поведението на тренираните (демонстраторите). „Твърде очевидно е, че акулите обменят социални знаци и модели една с друга – поведението на тренирания индивид става интересно на нетренирания и той започва да го имитира”, обяснява процеса д-р Гутридж.

В проучването били изолирани онези акули, наблюдавали демонстраторите, за да се види как сами биха се справили със задачата.

В резултат, акулите контактували с тренирани индивиди, завършили поставената задача по-качествено и бързо, от тези, контактували с нетренирани.

Идеята за експеримента дошла по време на случайни наблюдения на хранещи се акули около изследоваелската станция на д-р Гутридж.

„Често когато една акула започнеше да прави тесни кръгове около спусканата храна, скоро и други акули започваха да правят същото”.

Предполага се, че и други видове от семейството на хрущялните риби споделят същия модел на поведение.

Социалното обучение вече е било тествано и сред други видове животни – гарвани, шимпанзета, дори прилепи.

"При всички тях е била доказана значимостта на различните поведенчески процеси за еволюцията на вида”, смята д-р Гутридж.

"Акулите мигрират на дълги разстояния и може би в обмяната на поведенчески модели има и чисто социален и еволюционен контекст”, споделя учения. Д-р Гутридж сравнява акулите с китовете и делфините, които също като тях имат сложни миграционни маршрути, които си предават от поколение на поколение.

Занапред биологът се надява да разбере в дълбочина процесите, които лимоновите акули използват, за да се учат една от друга и да изучи приявата им и сред други хрущялни видове риби.