Народният представител Лъчезар Тошев внесе нов законопроект. Той не се отчайва. След като в сряда Народното събрание отхвърли предложението му агентите на Държавна сигурност да не могат за срок от 10 години да заемат държавни и общински служби, сега предлага паметникът на Цар Освободител в София срещу Народното събрание, който беше вдигнат за ремонт, да бъде преместен другаде, а на негово място да бъде поставен паметник на основателя на българската държава хан Аспарух.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Г-н Тошев има аргументи, които са издържани логически. Пише, че в центъра на българската столица има Руска църква, паметник на Пушкин, църква, наречена „Свети Александър Невски”, паметник на руски цар, паметник на Съветската армия, но няма паметници на хан Аспарух, на хан Крум, на княз Борис І Покръстител, на Свети Иван Рилски...

Това е така. Няма и много паметници на българи, които са направили много за възстановяването на българската държава след петвековното турско... робство си е, как да го каже човек иначе. Например няма паметник на първия министър-председател на свободна България Тодор Бурмов. То повечето българи и не знаят кой е този човек, та паметник...

Няма паметници и на мнозина други заслужили за Отечеството българи, а някои от тези, които ги има, не отговарят на мащабите на делото на конкретните хора. Например паметникът на Христо Ботев на едноименния булевард в столицата е почти незабележим.

За сметка на това има огромни съветски и руски паметници, които често доминират над околното пространство и създават впечатлението, че тук по-скоро е Русия, отколкото България.

Но фактите са си факти: въпреки желанието на Тодор Живков и БКП навремето да станем част от СССР, тук все още е България, това е независима държава и – то също е факт - в нейната столица няма паметник на нейния основател.

Вероятно предложението на г-н Тошев ще бъде посрещнато къде с насмешка, къде с агресия, къде с някакви други контрааргументи и вероятно няма да успее да събере достатъчно гласове в Народното събрание. Но поне ще предизвика разговор за нашата история.

За разлика от някои други държави, които сега се (само)измислят, България си има своя истинска история, тя има реални герои и е редно тези герои да застанат като знаци за нашата памет на централни места в българската столица.

Така се прави по света. В Европа също.