Зловещо среднощно преживяване набира популярност сред младите южнокорейци - странстване по тъмни доби сред призраци и духове. Местните смятат това занимание за пречистващо от злите сили, а тръпката от постоянното озъртане предизвиква студ в летните жеги.

Млада жена държи очите си плътно затворени и се притиска силно към приятеля си в изолирано запустяло селце в Южна Корея. Край тях бледи фигури в бяло, с черни коси, ги обстрелват със стрели от сенките. На Уон-джу е от младежите, търсещи ударни дози адреналин при срещите със същества от отвъдното - духове, привидения и самовили.

Това страховито хоби има своето логично обяснение - южнокорейците вярват, че разходката сред духове носи студени тръпки в горещото време. Посещенията на къщи и места, обитавани от призраци, на увеселителни паркове с хорър зали и гледането на филми на ужасите се завръщат с пълна сила сред младите хора, жадни за страх и паника. В селцето Йонгин, на 40 км южно от Сеул, много младежи бродят на воля, маскирани като призраци.

Дойдох тук, за да се разхладя от жегата, но се оказа по-призрачно, отколкото предполагах. Сърцето ми още бие ускорено и имам чувството, че няма да спя добре тази нощ, разказва 25-годишната търсачка на силни усещания На Уон-джу.

Лятото е традиционно сезонът на ужасите в Южна Корея. В митологията й съществуват призраци, наречени „гуишини” /душите на мъртвите, попаднали в капан на земята/. Повечето корейски призрачни фигури са от женски род, т.нар. „свети или девствени призраци”, с дълга черна коса, облечени с бял собок - традиционна траурна дреха. Тяхното съществуване напомня на обществото, че когато умре младо неомъжено момиче, това хвърля срамно петно върху патриархалната корейска общност.