Българите, живеещи постоянно зад граница, искат приемането на законопроекта за българите и българските общности извън страната да бъде отложено и той да се обсъжда след предстоящата среща на наши сънародници от чужбина в Брюксел през ноември, която се организира от вицепрезидента Маргарита Попова и евродепутата от ГЕРБ Емил Стоянов. Законопроектът беше включен за обсъждане в програмата на първия работен ден на депутатите след лятната ваканция.

Според Стефан Манов, представител на Временните обществени съвети на българите в чужбина, цитиран от "Дарик радио" основната слабост на закона е, че той не е обсъждан с българите, които живеят зад граница. Манов посочва, че законът засяга близо 3 милиона души, които никой не е питал.

Той е на мнение, че законът се опитва не толкова да регламентира българските общности зад граница, колкото да даде правна рамка за дейността на Агенцията за българите в чужбина.

Друга слабост според него е, че законът се опитва да третира едновременно три групи лица с напълно различна правна връзка с държавата - българските граждани, живеещи в чужбина, гражданите на други държави с доказан български произход и тези, които биха претендирали за български произход.

Българите зад граница настояват приемането на закона да бъде отложено за след срещата на българските общности, която е предвидена за 7 и 8 ноември в Брюксел.

По данни на българските дипломатически представителства в чужбина живеят малко над 2 милиона българи. Според тези данни най-много българи има в Турция, Гърция, САЩ, Испания, Германия, Великобритания. Около 80 000 са българските студенти по света, най-много са във Великобритания.