Руините на панорамния ресторант „Галатея“, чиято долна тераса падна в морето преди 15 години, са се превърнали в свърталище на наркомани, алармираха местни жители. Според тях атрактивната „поста“ всеки момент може да полети към водната бездна и да погребе търсачите на силни усещания в най-източната точка на легендарния нос Галата.

Построен през 1968 година, „Галатея“ е бил най-живописният ресторант край Варна. Голямото количество бетон върху малка площ, липсата на адекватна канализационна система на ресторанта и на квартала като цяло, както и бездействието по укрепването на носа са причината за възникването на свлачище. Многократно активизиращо се, през пролетта на 1997 г. то отнесе долната тераса на ресторанта. На 26 февруари 1998 г., заедно с част от горната тераса, в морето пропадна и един от най-старите фарове по крайбрежието ни. Че в района е опасно, а преминаването е забранено, предупреждава трудно забележима табела, скрита от клоните на дърветата край пътечката към стария фар. Подминаваме предупреждението и продължаваме към руините. Бетонният парапет е издраскан с графити на всякаква „тематика“. Сред тях се отличават два циклопа (еднооки чудовища от гръцката митология), които ни отварят „портите“ на легендата за морската нимфа Галатея и лудо влюбения в нея циклоп Полифем. Галатея обаче обичала красивия пастир Акис. Чудовището било обзето от жестока ревност, откъртило огромен камък, който хвърлило по Акис. Той обаче не умрял, а се превърнал в бистър поток, който потекъл към морето при своята Галатея.

Хилядолетия по-късно легендарното място е запазило своя мистичен ореол. Дори отломките от приказния ресторант крият някаква антична красота, способна да освободи „духа от бутилката“. Пристъпваш към висящата във въздуха над морската бездна бетонна плоча и отправяш взор към хоризонта. Само миг „на ръба“ е достатъчен, за да изпиташ силата на този кръстопът, събиращ ведно енергиите на земята, въздуха и водата. А те разпалват символично огъня в огромното човешко сърце, изрисувано върху плочата от неизвестни райтъри.

Иначе тук не забелязваме следи от „наркотична дейност“. В оцелелите кухненски помещения на ресторанта не откриваме спринцовки и игли. Няма и следи от клошари. Само отвън са разхвърляни няколко кутийки от бира, но това си е в реда на нещата. Решаваме да видим какво е положението на стария фар, построен преди цял век и показал спасителния път към пристанището на хиляди кораби и рибарски лодки. Изкачваме се на покрива на ресторанта, от където има видимост към цялата постройка на навигационното съоръжение, което сега не функционира поради опасността от свличане. Сега то прилича на Къщата на призраците. Само лехите с тикви и домати на двора подсказват, че там все още влизат хора. Дано природата пощади това необикновено място и да го опази през цялото ново хилядолетие!