ДНК от пещерно момиче, живяло преди около 80 000 години, беше анализирана изключително детайлно. Картината на генома е толкова точна, колкото и при съвременен човек и показва, че момичето е имало кафяви очи, кожа и коса, съобщава статията на Хелън Бригс в Би Би Си (тук със съкращения). Изследването, публикувано в "Сайънс", хвърли нова светлина върху генетичните различия между съвременните хора и техните най-близки изчезнали родственици.

Пещерните обитатели, денисованите, са "братовчеди" на неандерталците. И двете групи древни хора са измрели преди около 30 000 години, но са оставили своите следи в генния фонд на днешните хора.

Денисованите имат неясен произход. Те са оставили твърде малко на палеонтолозите за изучаване. Единствените находки са част от пръст и мъдрец, намерени в сибирската пещера Денисова през 2010 година. Руски учен изпратил фрагмент от сибирската костица на екипа на Сванте Паабо от института по еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг, Германия. Той смятал, че късчето е от много ранен съвременен човек, но резултатите били смайващи.

ДНК-анализът разкрил, че става въпрос за човек, който не бил нито неандерталец, нито съвременен човек, а е първият познат от съвсем нова група древни хора.

Екипът на Паабо сега е проследил генома на денисованите в много по-голяма дълбочина, използвайки нови методи за изследване на древна ДНК. Качеството на резултата е подобно на това в геномните проучвания на днешните хора. "В по-голямата част от генома успяхме дори да определим разликите между двата набора хромозоми, които денисованското момиче е наследило от баща си и майка си" - сподели д-р Матиас Майер, главен изследовател в проучването.

Специалистите сравниха генома на древното дете с този на неандерталец и на 11 представители на съвременния човек от различни места в света. Това позволи да се направи каталог на измененията, които правят съвременния човек различен от двете групи най-близки и вече изчезнали негови родственици. Отчита се дори изменението на единична "буква" от ДНК в няколкото гени, играещи роля за изграждането на невронната мрежа на мозъка и на нервната система, а също и в гените, засягащи очите и кожата. "... Това е каталог, който показва какво прави всеки на планетата уникален в сравнение с най-близките ни изчезнали родственици" - каза д-р Паабо.

Детайлното описание на генома на денисованите показа още, че те са се кръстосвали с далечните предшественици на живи днес хора, казаха изследователите. Изглежда, че 3% от генома на днешните жители на Папуа - Нова Гвинея идва от денисованите, като следите на тяхната ДНК се проточват чак до народностите хан и даи в Китай.

Генетичните вариации при денисованите са много малко, което предполага, че макар и гените им да са открити в големи региони на Азия, популацията им си е останала малобройна.