Закриването на населени места е един формален процес на легитимиране на нещо, което вече се е случило. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. Той обясни, че закриването е чисто административна процедура, която не води до конкретни последици за даденото населено място, освен това, че то престава да съществува като име и става съставна част от приемащото го населено място. „Това е един процес, който е обективно обусловен в обществено-икономическите условия на страната в последните 25 години и произтича от демографския срив. Сравнявайки цифрите от 1985 г., когато достигаме пика на населението в страната, то наброява 8 940 000 души, а сега е 7 300 000. Селищната мрежа към 1985 година се състои от 5385 населени места, а към момента те са 5302. При население с почти два милиона души по-малко от икономическа, дори и от обществена гледна точка, е нецелесъобразно да бъде поддържана селищна мрежа в такъв мащаб”, коментира зам.-министърът.

„Друга хипотеза за наличието на обективни предпоставки за закриване на населени места е нормативната промяна от 1995 г., когато се приема Закона за административно-териториалното устройство на Република България. До тогава като населени места са били регламентирани не само градовете и селата, а и редица други селища с различен статут – гарни селища, промишлени селища, махали и колиби. В по-голямата си част тези селища, особено махалите и колибите, още през 1995 г. са били без постоянно население. С нормативните промени от 1995 г. всички те са придобили статут на села”, обясни Нанков. Той обясни, че характеристика на населено място е то да има постоянно пребиваващо население (най-малко един човек), да има изградена социална инфраструктура и да има землище. Когато населеното място не отговаря на съответните реквизити – няма население, няма землище или инфраструктура, чисто административен акт е то да бъде закрито.

„Факт е, че обективните причини за конкретното закриване на населеното място при липса на население или липса на землище са налице в последните 17 години. Факт е, че и местната власт, и регионалната власт не са предприемали конкретните стъпки да спазят задълженията си по закон и да формализират процеса по закриване на населени места, които не отговарят на основните хипотези, основните реквизити за населено място”, обясни зам.-министър Нанков. На въпрос защо досега общините, в чиито землища са населените места, които не отговарят на изискванията за такива, не са започнали процедури по закриването им, Нанков отговори: „Закриването е една непопулярна стъпка и е един не лек процес, преминава се през няколко инстанции докато бъде взето формалното решение”. Според зам.-министъра думата „закриване” не е съвсем точна, по-подходящият термин би бил „присъединяване” или „приобщаване” на населеното място.