Русия винаги е била далече от демокрацията по силата на авторитарния патерналистичен модел, който с прости думи може да се опише като господство на един вожд над целия народ и държава. Няма значение дали това е бил монархът, генералният секретар на ЦК на КПСС или президентът. Религията беше забранена по време на комунистическия режим, тя беше абсолютно несъвместима с тогавашната държавна идеология.

АТАНАС ЖДРЕБЕВ

За периода на 19-и век Цветан Стоянов в своето произведение „Геният и неговият наставник” описва затворения характер на руския начин на живот, при който огромната и пуста равнинна земя не позволява на обикновения човек да мисли за нещо друго освен за Бог. Именно Богът стои на най-високо място в патриархалната йерархия, след това идва редът на монарха, който управлява според Божествените закони, а на най-ниското стъпало на тази пирамида стои главата на семейството.

Този модел е хармоничен, защото в него вярата е помагала на човека да живее богоугодно, макар и в един тесен и ограничен свят. Хоризонтите на свободата на мисълта и действието са не само стеснени и ограничени, те са практически ликвидирани в периода на комунизма и на чудовищните престъпления срещу човека по време на съветската диктатура. Атеистичното възпитание и пропаганда стоят твърде далече от ценностите на религията и морала, унищожават ги, създават нехармоничен политически и социален ред.

Постсъветският период също не успя да роди устойчива демократична политическа система, той превърна Русия в нарицателен пример за целия свят по отношение на погазването на принципите на свободата на словото, на цензурата, на убийствата на неудобни за властта журналисти. Наченките на демокрацията по времето на Елцин бяха съпътствани с държавни преврати и залитания на избирателите към нереформираните комунисти. Накрая дойде Путин, който даде отпор на Комунистическата партия, но и не предложи демократична алтернатива.

Това въведение ни беше необходимо, за да осмислим по-лесно присъдата над групата "Пуси Райът". Изпълнението на трите момичета в катедралата Христос Спасител в Москва влиза в радикално противоречие с логиката на вече споменатия руски модел на възприятие на света. Първо, властите, църквата и съда говорят за оскверняване на Божия храм и за богохулство. Но пънк групата не е нанесла материални щети на църквата, не е посегнала на някой човек, не е направила атеистична проява. Тя е отправила молитва към Бога и е изпяла тази молитва.

Постъпката изглежда неканонична и девиантна от догматична гледна точка и именно оттук може да се каже, че е иезвършен един неблагоприличен акт, но нищо повече. Второ, молитвата е за отстраняването на Путин. Тя е насочена срещу президента на страната, а не срещу Бога. Днес не можем да говорим, че съществува хармоничната система на патернализма от ХІХ век. Путин е човек , чието минало като служител на КГБ е широко известно, и тук съществува по-скоро ценностна близост със съветската светогледна парадигма, отколкото с тази от периода на Царска Русия.

Утвърдил се е като авторитетен лидер, но самият той не е Бог и не може да бъде. Трето, акцията на групата "Пуси Райът" може да се разглежда и като изява на свободното слово и то насочена срещу действащия политически режим, т.е. това е едно демократично волеизявление на свободни хора в уж свободна държава.

Това се случва именно в Русия, където е широко известна съдбата на Анна Политковская, на Александър Литвиненко и на още много други журналисти, които по някакъв начин са пострадали или са изгубили живота си само заради това, че са се осмелили да се противопоставят на режима на Путин.

В решението на съда да вкара момичетата от пънк групата в затвора намираме поредното доказателство за отдалечеността от демокрацията и от демократичния фундамент въобще в съвременната руска държава. Институционалното разграничение от въпросната молитва се проявява на три нива. Владимир Путин е съвсем естествено остро да разкритикува случая, тръгвайки от гледната точка на религиозните ценности и на правилата за благоприлично и богоугодно поведение. Църквата не е в състояние да заеме по-различна позиция от тази на президента най-малкото защото февруарската акция беше насочена именно срещу подкрепата на руския патриарх за преизбирането на Путин за президент.

И накрая идва решението на съда, което по същество е налагане на изключително тежко наказание, осъдено по целия свят от редица авторитетни политици и журналистически издания. Споменатото институционално разграничение може да се интерпретира и като своеобразен институционален синхрон на действията тогава когато става дума дори за незначителен опит да се противопоставиш на политическия режим в Русия и по нестандартен начин да привлечеш вниманието към себе си. Най- потресаващият момент в цялата тази история е, че вярата и отношението към вярата се превръщат в инструмент за преследване на политически цели и още по-точно казано за политическо преследване. Така от всички споменати дотук особености на руското развитие най-отчетливо се проявява авторитарната тенденция и то разбирана в най-грубия политически смисъл, а не в някакви религиозни или моралистични измерения.

Тотално липсва маската на хуманността, която виждаме в лицето на Бога или в лицето на демокрацията. Русия започва действително да се отдалечава от европейските ценности още с Октомврийската революция и този процес продължава и до ден днешен, без да се прокрадва и най-малката надежда за обрат в посоката на развитие. Тя не може да се реформира политически, да се демократизира реално. Демокрацията започва от свободата на словото и от политическия плурализъм, а тези две понятия са толкова чужди на политическата система в днешна Русия.

Нехуманно и недемократично е отношението и към отделния човек като автономно и независимо същество. Човекът се разглежда като функция на системата и на управлението, като инструмент за постигане на властовите цели, а не като свободен индивид. И тази характеристика влиза в разрез с парадигмата на религиозния светоглед и девалвира системата от политическите ценности, които властта се опитва и за съжаление успява да наложи като меродавни.