В Търговския регистър има данните на около 1 милион българи. Кражбите на фирми, теглене на кредити от чуждо име са все по-разпространяващи се дейности в България. Именно Търговският регистър е най-верен помощник за извършването на тези престъпления.

Фирмите се чувстват застрашени от това, че информацията за тях е изложена публично, констатира бТВ в свое разследване. "Чувствам се застрашен, особено след последните данни за телефонни измами и други информации за злоумишлено използване на лични данни. Това е парадоксът- непрекъснато се говори за опазването на личните данни, а държавата предоставя, информации и достъп до тях", смята Иво Иванов, който има семеен бизнес.

За да се видят данните на една фирма, всеки може да влезе в сайта на Търговския регистър. В него има възможност да се направи справка по ФЛ или ЮЛ. "Излиза фирмата ми. Избирам цялата документация. Има ми трите имена, ЕГН-то, адреса и данните от личната карта. Има ги моя подпис и моя печат на фирмата", обяснява Иво Иванов.

"Оказа се, че нашия търговски регистър е един от най-публичните в целия ЕС. Когато беше изграждан беше допусната една сериозна грешка да бъдат сканирани абсолютно всички документи и да се качват в електронен вид и така там попаднаха лични данни, които изобщо не им е мястото в него", обясни Красимир Димитров - член на Комисията за защита на личните данни. "За разлика от други страни в България такава информация се ползва за престъпления в няколко направления. Много популярни станаха кражбите на фирми, при които посредством достъпа до тази информация, плюс фалшиви пълномощни, се сменя управителя на едно ООД и след това има няколко варианта да се разпорежда с имоти новият собственик или да се задължи със запис на заповед. При всички случаи става въпрос за източване на много сериозни средства. Това придоби много сериозни размери през последните години", призна още Красимир Димитров. По думите му от 1 януари 2013 година достъпът ще бъде контролиран, като най-вероятно ще става с електронен подпис или цифров сертификат, който агенцията ще издава и респективно ще може да се установи кой каква информация е ползвал.

Новите правила за достъп до търговския регистър няма да предотвратят щетите от безотговорното предоставяне на информация при сегашния вид на системата, защото всеки, който иска да притежава вече публикуваните данни на 1 милион българи може да копира системата до 1 януари. Защитени ще са само бъдещите промени и фирми.

Но дори и след промените ненужните за регистъра копия от лични карти и саморъчни подписи ще останат в регистъра, защото държавата е установила, че ще е твърде скъпо да поправи грешката си и да ги изтрие.

Така цената ще продължават да плащат българските граждани, които стават обект на кражби и измами. "За да се пресече това явление трябва да се въведе общото събрание, когато се правят протоколите и подписите на съдружниците да се заверяват нотариално като една допълнителна гаранция срещу издаване на такива фалшиви протоколи. Пълномощните, които се издават пък трябва да се регистрират в нотариалната камара и да може да се прави справка има ли такова пълномощно или няма. Особено когато става дума за разпореждане с недвижими имоти. Това са мерки, които са допустими, възможни и си мисля, че ще има реакция", заяви още Красимир Димитров.

Въвеждането на подобна справка засега е само идея и не е ясно кога и дали ще бъде приложена.

Междувременно от МВР съобщиха за трикратно увеличение на източването на дебитни карти чрез използването на лични данни.