До края на века технологията на добиване беше достигната от технологията на сондиране. В началото на 2010 г. разликата между дълбочината на двете вече беше едва 100 метра.
В момента повече от 60% от новите находища са открити под континенталния шелф. Вероятно след 10 години от там ще идва близо 40% от общия добив на въглеводороди в света, съобщава Оilandgaseurasia.
На този фон Черно море е почти неизследван район. Само 5 на сто от черноморския шелф са проучени. За това има своето логично обяснение. До средата на 2000 г. Източна Европа получаваше от Русия газ на по-ниски цени.
След като Путин реши да вдигне цените на руския газ обаче интересът към проучванията за нефт и газ в черноморския шелф нарасна.
До този момент добив се извършваше основно в плитки води. В началото на XXI век Украйна добиваше 2 млн. куб. метра газ на ден, България - 1 млн. куб. м, Румъния - 2 млн. куб.м, от находища под Черно море.
Но докато добивът в плитки води, до 150 м. се развиваше добре, то при дълбоководните сондажи нещата не стояха така. Самият шелф прави сондирането много трудно заради стръмния си наклон. Проблем представлява и високото съдържание на сероводороди във водата.
Засега, нито една от страните в региона няма техническите и финансови ресурси за извличане на въглеводородите лежащи под дълбоките води на Черно море. Подобни сондажи с подходящите платформи струват около половин милиард долара. Ето защо се налага привличането на големи чуждестранни инвеститори, които вече разполагат с необходимите средства и технологии.
През 2011 г. Румъния проведе първите търгове и през март 2012 г, консорциум воден от Exxon и с участието на румънската OMV направи няколко успешни открития на въглеводородни полета под дълбоките води над шелфа. Досега идентифицираните резерви се оценяват на между 40 и 80 млрд. кубически метра газ и около 60 млн. тона нефтен еквивалент.
От март 2012 г. България също започна активно да търси инвеститори. През юли сдружение между Total, OMV и Repsol спечели правата за проучване на блок Хан Аспарух с обща площ 15 000 кв. м, който се намира на 15 км от румънския блок Нептун, където бяха открити най-големите залежи в шелфа на Румъния.
Вероятните резерви от въглеводороди под българския шелф се равняват на между 100 и 200 милиарда кубически метра газ. Проблемът е цената на добива от дълбоки води, която достига 300 долара за 1000 куб. м. Тя е твърде висока ако бъде сравнена с евтиния газ и нефт от Каспийско море. Така изграждането на газопроводи като Набуко може да има негативен ефект върху инвестициите за търсене на залежи в Черно Море.
Другите черноморските страни също започнаха дълбоководни проучвания. Русия включи региона в списъка на приоритетите си. Украйна пък планира да предложи на инвеститорите 2 блока в дълбоководния си шелф за проучване през тази година.
През юли, Русия и Украйна подписаха споразумение за разделяне на териториите и съответно правата за добив в Черно и Азовско море. В съответствие с това споразумение остров Тузла и навигационната част на канала в Керченския проток принадлежат на Украйна.
Анкара също се интересува от добива на ресурси под черноморския си шелф, надявайки се да докаже огромни резерви и да постигне енергийна независимост от Русия. За разлика от другите държави в региона обаче Турция може да си позволи по-гъвкава политика заради достъпа си до ресурсите на Централна Азия и Близкия изток.
Така територията на Черно море се превърна в ябълка на раздора между страните в региона. Всяка от тях иска да докаже, че има права върху колкото се може по-голямо парче от шелфа.
Особено тежки бяха споровете между Румъния и Украйна. Но през февруари 2009 г, Международният съд в Хага реши, че остров Змейни не може да се счита за част от Украйна. В резултат на това 79.34% от спорните територии на Черно море се оказаха под юрисдикцията на Букурещ. И в началото на 2012 г., бяха открити големи газови находища именно под спорните води.
България и Румъния също спорят за черноморския шелф. Букурещ има претенции и към вече споменатия блок Хан Аспарух. Следващият кръг на преговорите между двете страни ще се проведе до края на годината. Ако спорът не бъде решен по взаимно съгласие, Букурещ заплашва, че ще подаде иск пред Международния съд в Хага. Парадоксално, но ако румънските искания бъдат уважени то страната ще получи право за проучване и добив на територии в Черно море, граничещи с турската част от дъното. Това ще позволи изграждане на газопровод между двете държави без участието на Украйна и България.