За системни нарушения и злоупотреби в кучешкия приют в село Каменар алармираха варненски природозащитници. Според Маргарита Атанасова във Варна популацията на животните нараства, но никой не знае каква е бройката им, нито точно колко средства са нужни за овладяването й. Освен това, четириногите живеят в тежки условия в приюта и дори гладуват, обясни тя. Въпреки че за храна се отпускат големи суми от бюджета на града, скъпата се подменя от служителите с евтина и се изнася за частните им кучкарници, разкриха природозащитниците.

Безпризорните животни се ловят с жестокост, на която стават свидетели и деца, разказа Маргарита Атанасова. По нейни думи болните не се лекуват и се пускат по улиците, а останалите след известен престой се разселват по съседни общини – Аксаково, Константиново, Осеново, Орешак. Прибраните в приюта кучета се пишели за кастриране по няколко пъти, а за процедурата се давали по 98 лв.

„В частна клиника например кастрацията струва 42 лв. Паничките за вода в приюта са пластмасови. Казват, че едната струва 5 лв. Ние проверихме – цената й е точно 83 ст.”, посочи Атанасова.

Според нея приютът в Каменар не отговаря на европейските изисквания, а в момента там дори не работи канализацията. Фекалиите от животните се събирали в чували и се изхвърляли в казаните за битова смет.

„Не може 10 – 12 души в този приют да живеят на гърба на варненци и да не се върши нищо. Освен това има конфликт на интереси. Там, на едно място работят роднини, приятели и близки. Не може ли да се направи конкурс”, попита природозащитникът.

Атанасова припомни, че Европейският съюз е сезиран за нехуманното отношение към животните у нас. Тя обясни, че в приюта в Каменар например се използват упойки с минал срок на годност, а една спринцовка се употребява поне 10 пъти.

„Защо когато приютът беше спрян от експлоатация от началото на юли до октомври миналата година, са се правили разходи за заплати, храна, консумативи, медикаменти и транспорт”, попита активистката.

Тя разкри още, че от известно време кучешкият приют разполага с PR, който обаче вместо да организира кампании за осиновяване на животни, само получавал заплата.