- Г-н Бонев, след като министър Найденов даде своята прогноза за повишението на цената на хляба, каква е Вашата като председател на Регионалния съюз на хлебопроизводителите във Варна?
- Първо, ще се спра на цената на зърното, защото във веригата зърно-брашно-хляб сме позиционирани на последно място, макар че фокусът е точно върху нас. На 10 юли излезе докладът на американското правителство за производството на пшеница за цялата търговска година, това означава от юли до юли в световен мащаб. Той показва, че през тази търговска година ще бъдат произведени 665 милиона тона пшеница. Разбира се, веднага дойдоха и коментарите от страна на анализаторите, които коригираха тази цифра в песимистичния вариант с 20 млн. тона надолу и оптимистичен вариант с 10 млн. тона надолу. Тази корекция се налага във връзка със сушата, която и в момента съществува в най-големите страни производители на жито – Казахстан, Украйна, Русия, и във връзка с очакващата се значително по-малка реколта от царевица, като имаме предвид, че най-голям производител на царевица е САЩ. И тъй като коригираните надолу добиви от царевица винаги се запълват с фуражна пшеница, то започна тренд на покачване на котировките на житото. Това поскъпване на пшеницата се наблюдаваше и при нас, все пак ние сме част от световния пазар. Нивата на новата реколта пшеница стартираха от около 360 – 370 лева на тон. В момента достигат 450 лева за тон. И ако пшеницата в момента доста играе като цена, и ако тенденцията е в посока покачване, то усетили тази посока, колегите от млевния бизнес, т.е. производителите на брашна, веднага реагираха, като покачиха цените. В момента най-ниската, на която продават, е около 820 лева с ДДС на тон. Това са цени с повече от 150 – 200 лева от преди два месеца. По повод нарастването на енергийните ресурси – петрол, газ, електроенергия... Отварям една скоба за електроенергията, тъй като там коментираните 13 % всъщност не са 13 на сто, а са малко повече, тъй като винаги има необходимите такси и разходи. Така че в никакъв случай не съм съгласен, че само 13 % е поскъпването на тока, то е малко повече. Предвид тези обстоятелства, би следвало и крайният продукт – хлябът, да поскъпне, и то веднага след като поскъпнаха суровините. На нашия пазар, специално във Варна, такова поскъпване почти не се забелязва. Има малки магазинчета, където цената е с около 5 стотинки по-висока, т.е. цената на заводски хляб от 700 грама е около 1,05 лева.
- Каква е реалната себестойност на един килограм хляб? Според анализа на агроминистерството е 1,37 лева на дребно.
- 70% от един заводски хляб е брашно. Всеки сам може да изчисли приблизителната му стойност. Аз бих искал да обърна внимание на малките магазинчета, на които доставям хляба, а те го продават. Нито те могат без нас, нито ние можем без тях. Подписвайки договорите, ние сме задължени да предизвестим вдигането на цената минимум с 30 дни. Някъде този срок е различен, примерно 45 дни, два месеца. Има клаузи на търговски вериги, които фиксират, че при качване цената на хляба еднократно производителят и доставчикът нямат право да вдигат тази цена в рамките на 6 месеца. По този начин цената на хляба няма как да се коригира в търговските вериги, тъй като ние сме притиснати от клаузите в договорите.
- Имаше случаи обаче, в които веднага след поскъпването на тока се увеличаха и цените на някои тестени изделия...
- Това е абсолютно нормално. Смятам, че тази реакция е икономически най-логичната. Но през последните 10 години цената на заводския хляб е от 55 до 65 стотинки към търговеца. Т.е. ние ядем най-евтиния хляб в Европейския съюз, а може би и в целия свят. Правя тук една съпоставка между така наречения заводски хляб и деликатесния хляб, който е с около 30 - 40 % по-скъп, но и поне 30 - 40 пъти по-хубав. Така че хубавото е, че на пазара има не само заводски хляб. В момента излязоха много видове тъмни хлябове – хляб от лимец, типово брашно, ръжено брашно, микс, със семки, с маслини.
- Т.е. въпреки кризата, която все още не е отминала, и свиването на пазара се задържа интересът към по-качествените изделия?
- Доброто е, че съществува на пазара предлагането на такъв вид хляб. А при нас конкуренцията е огромна, особено в Североизточна България, където са съсредоточени най-големите производители на хляб. Нормално е на нашия пазар обаче да се търси и предпочита заводският хляб пред така наречения деликатесен хляб. Хлябът обаче е уникален хранителен продукт, който присъства на нашата трапеза всекидневно, и според мен не е без значение какъв хляб ядем.
- Във връзка с това Вие много пъти сте коментирали въвеждането на стандарт за тестените изделия. Има ли още практика за предлагане на некачествени продукти на пазара, макар и носещи специалния етикет?
- Въвеждането на стандарта беше доста закъсняла реакция. Все пак добре е, че се въведе, но няма особен успех. Продажбите са незначителни. За съжаление на пазара излиза и много некачествен хляб заради нелоялна конкуренция, неспазване на изискванията на Агенцията за контрол и качество на храните. Вярно е, че много непочтени производители отпаднаха, но за сметка на това се появиха други като тях. Смятам, че в условията на криза капиталите се пренасочват към хранителните продукти и немалко пари се наляха в производството на хляб и тестени изделия. Много пари се насочват към производството на зърно. Явно тази инвестиция е най-малко рискова и доста доходна и това е някакъв феномен през последните година-две.
- Това как ще рефлектира на пазара и върху джоба на крайния потребител?
- Промяната на цената на зърното зависи от световните тенденции. Промяната в цената на брашното зависи от политиката на млевните бизнесмени, те реагират почти веднага след скока на котировките на зърното. Задържането на цената на хляба при нас е не само заради клаузите в договорите, които сме подписали, но и на острата конкуренция в бранша, и на сивия сектор, който надвишава половината, за съжаление. И на мен ми е много трудно да кажа кога точно и с колко ще скочи цената на хляба. Дори и представителите на изпълнителната власт вече не само намекнаха, но и в прав текст казаха, че цената на хляба трябва да се качи, но такова покачване във Варна например не наблюдаваме.
- Да Ви върна на стандарта за тестените изделия. Каква е причината да има малко производители, които се осмеляват да го поддържат – високата цена и ниското търсене ли са основните фактори?
- Не, не бих казал, че цената да регистрираш хляб по стандарт е висока, изискванията са нормални. По-скоро недоверието у потребителя, че купувайки си хляб със съответния стандарт, ще получиш качествен продукт, е основната причина. Аз лично бих препоръчал да се купуват деликатесните хлябове, които в изобилие съществуват на нашия пазар.
- Около 6% от цената на хляба се влияе от цената на горивата. Енергоефективно ли е производството у нас, има ли начин да бъде подобрено?
- Безспорно работата с газ е три пъти по-евтина, но капиталовложението е доста голямо и се налага кредит. Европейските програми пък са ориентирани повече към земеделието и в доста по-малък мащаб към нас като производители, въпреки това съществуват. Там пречките по-скоро са в голямата бюрократична машина, за да се стигне до спечелването на една програма.
- Казахте, че конкуренцията в региона е доста голяма. Какво е състоянието в малките хлебопекарни? Има ли криза в сектора, наблюдават ли се фалити на малки предприятия?
- Малките съществуват. Те първи почувстваха кризата през 2009 г., отсяха се, тъй като не се справиха с изискванията и фалираха. Има и нови фирми, които дойдоха на тяхно място. В момента са по-добре от едно средно или по-голямо предприятие за хляб и закуски, тъй като могат да реагират веднага на пазара. Техните клиенти не са търговските вериги, а са потребителите на дребно и могат да излязат на пазара с различни продукти веднага. Докато за по-големите производители извеждането на нов продукт е по-дълъг процес. За всички условията са едни – цените на суровините се вдигат, но пък много капитали се наляха. Въпреки че в последните година-две фалираха няколко големи хлебозавода. В нашия бранш общо взето динамично се развиват нещата.
- Някои от хлябовете мухлясват часове след излизането от завода. На какво се дължи това?
- Това се наблюдава именно през летните месеци и много често става дума за картофена болест, която се изразява в розовеене на хляба и мирис на плодове. Това основно се дължи на липса на хигиена и на санитарни норми в производствената база. Особено през летните месеци, всеки от нас като производител трябва да се съобразява с изискванията на Агенцията по храните.