НАП ще проверява финансовите документи, а ние тези, с които храните влизат у нас, казва председателят на Българската агенция по безопасност на храните Йордан Войнов

- Г-н Войнов, през следващите две седмици ДАНС и Националната агенция за приходите ще проверяват паричните потоци по веригата за производство и продажба на млечните и месни продукти. Каква ще е ролята на Българска агенция за безопасност на храните?

Ролята на агенцията е да контролира вноса на хранителни продукти. Проверките ще се правят взаимно с ДАНС и приходната агенция. Нашите инспектори ще проверяват хранителните продукти и суровини с какви документи влизат в страната ни и в последствие в хранителния обект, магазин или ресторант.

- Ако бъдат открити нередности, какви глоби ще бъдат наложени?

Глобите са в зависимост от нарушенията. Санкциите могат да стигнат до 10 000 лв. Данъчните ще си проверяват финансовите документи, а ние тези, с които храните влизат на наша територия и след това се движат по веригата.

- Очаквате ли мащабни нарушения?

Не мога да отговоря все още. Проверките ще покажат, ако има някакви нередности.

- Има ли страни с по-рисков внос, към които изискванията за контрол са по-строги?

По принцип контролът на храните, които идват от трети страни, които са извън еврозоната, се извършва още на самата граница. Между страните членки има действаща система за бързо оповестяване. Така, когато има някаква нередност с даден продукт, съответно се информират всички страни членки за изтеглянето му по най-бързия начин от пазара. Информацията, която се подава чрез тази система се следи онлайн непрекъснато - по 24 часа и ако има някакви проблеми се предприемат нужните мерки.

- Докъде стигнаха проверките по курортите?

Проверките продължават. В разгара на сезона има увеличение на екипите, които работят. Създадени са 5 приемни за работа с туристите на север и на юг. Проверките са много интензивни, тъй като все пак сме в разгара на летния сезон, има много туристи, включително и чуждестранни.

- С колко са увеличени екипите?

В момента те са 8 – по 4 на север и 4 на юг. Това са допълнителни екипи, които са от вътрешността на страната. До преди началото на сезона проверки се извършваха само от инспекторите от регионалните служби в Добрич, Варна и Бургас. Сега вече са включени и служители от вътрешността на страната.

- За какво проверяват инспекторите? Какво следят?

Принципно се следи за всичко. Всички обекти, които търгуват с храни, ресторантите, хотелите, които предлагат услугата all inclusive, така че всичко, което е свързано с храни и хранене. Например при проверки на плажа инспекторите от агенцията са установили, че храни се продават от търговци без документи за самоличност.

- Какво показват резултатите от инспекциите на хотелите, предлагащи all inclusive?

Реално от резултатите от проверките става ясно, че в сравнение с миналата година се постигнали значително подобрение на предлаганите продукти. Това в случая е радващо. Факт е, че миналата година бракувахме тонове храни, които бяха с изтекъл срок на годност и негодни за консумация. Сега това е в рамките на около стотина килограма, което няма и тон. Със сигурност има още какво да се желае и да се направи. Считам, че хотелиерите и тези, които се занимават с предлагане на хранителни продукти, разбраха, че няма как да минават номерата, които са минавали преди години. Те вече се съобразяват с нашите изисквания и оттук насетне потребителите могат да са спокойни, че консумират безопасна храна.

- При кои видове храни има най-голям брак?

Има бракувани месни продукти, млечни също така. Конфискували сме и сладолед. Но общо взето се е случвало да бракуваме всякакъв вид храна. Някои хотелиери и търговци си позволяват да вземат храни с изтекъл срок на годност и се опитват да ги реализират и да формират печалба.

- Какви са изискванията към хотелиерите?

Важно е хотелиерите да разполагат с нужните документи за произход на стоката – откъде идва, откъде минава. Следва правилното съхранение на тези хранителни стоки. Всеки продукт си има съответната температура на съхранение, някои трябва да се съхраняват отделно от други. Трябва да се спазва и самата хигиена при приготвянето на храна. Съответно лицето, което подготвя храна, трябва да има съответната квалификация, да се спазват правила за добра хигиенна практика. Например, ако готвачът е рязал салата, след това не може със същия нож да нареже и месото. Трябва да се използват различни ножове.

- Какви са най-честите нарушения, които са констатирали инспекторите?

Най-честите нарушения са свързани с неправилната етикетировка на стоките, неправилното съхранение, лоша хигиена в заведенията.

- Проверяват ли се обектите, продаващи хот дог и сандвичи на тротоарите?

Това са временни обекти, които също подлежат на засилени проверки.

- При тях откривате ли нарушения?

Да, откриваме, но в сравнение с миналата година нарушенията са значително по-малко.

- За какво трябва да внимават потребителите, когато си купуват храна от такива временни обекти?

Задължително за търговеца е да съхранява храната в хладилна витрина. Този, който е в досег с храната, трябва да работи с ръкавици за еднократна употреба, за да не се замърсява храната. Това е и сред най-честите нарушения.

- Имате ли постъпили в агенцията жалби или оплаквания за качеството на храната?

Има, да. Оплаквания и жалби имаме както на горещия телефон на агенцията, така и в приемните, които сме отворили. Всеки сигнал, който е подаден, веднага се проверява и се реагира на момента. Най-често потребителите се оплакват от нарушена опаковка, от продукти с изтекъл срок на годност. Понякога на етикета не се чете какво е съдържанието на продукта, което също се среща често сред сигналите.