Мъжката рибка от вида Phallostethus cuulong, дълга около 2 см, лъкатуши между плаващите растения в бавните води на канала. Тя се приближава към женска, плува с нея и се опитва да се чифтоса. За страничния наблюдател, обаче, мъжкият прави всичко погрешно: главата му е до тази на женската, но той стои под ъгъл 45 градуса спрямо тялото й, така че задната му част е доста далече. Изглежда объркан, но всъщност е съвсем наред, пише статия в "Ню сайънтист" - просто половият му орган се намира отдолу на главата.

Това странно анатомично устройство е характерно за всички представители на слабо известната азиатска група приапови риби. Те имат полови органи, разположени под брадичката, малко след устата.

Phallostethus cuulong е 22-ата приапова риба. Името произлиза от старогръцкия бог на плодородието Приап. Всички те живеят в Югоизточна Азия.

Новият вид е открит през 2009 година от Коичи Шибукава от фондацията за околна среда "Нагао" в Токио, Япония. Той видял екземпляр да плува в канал във Виетнам и успял да го хване с мрежа.

Мъжките приапови риби нямат пенис като човека и другите бозайници. Вместо него притежават уникален орган, наречен приапиум - нещо като насочена назад мускулесто дюза. Всъщност той представлява модификация на гръдните и коремните перки на рибката. Приапиумът на този вид има две допълнения, които изглеждат доста застрашително - отзад близо до кроя му има насочено напред назъбено трионче, наречено ктенактиниум, а по-нагоре, близо до главата - насочена напред пръчица, наречена токсактиниум.

Никой още не е наблюдавал чифтосването на Phallostethus cuulong , но въз основа на наблюденията върху подобните видове, вероятно триончето и пръчката служат за укротяване на женската по време на акта. Те обхващат главата й от двете страни и я държат мирна, докато мъжкият прехвърли спермата си. За да стане това по-лесно, приапиумът обикновено е извърнат леко на една страна - при шестте мъжки Phallostethus cuulong , заловени от Шибукава, той е бил извъртян вдясно, но при други видове е ориентиран вляво или на произволно на една от двете страни. Системата явно работи както трябва, защото яйцепроводите на женските са били добре напълнени със сперма, така че почти всяко яйце да бъде оплодено. 

"Не знаем защо приаповите риби са развили учудващите си гонади - коментира Лини Паренти от "Смитсониън инститют" във Вашингтон - те принадлежат към голямата рибешка група Atherinomorpha , включваща и други видове с трансформирани за предаване на сперма перки. В повечето случай, като при гупите, модифициран е аналният плавник. Приаповите риби са вариация на тази тема".

На главата на приаповите риби са разположени не само репродуктивните органи - фактически там са и задните им части. Анусът се намира на самия приапиум, малко по-напред от гениталния отвор. Червата на рибите правят U-образна извивка в тялото, за да достигнат до него. "В задната част на тялото на тази риба няма много неща" - посочи Паренти.