Вчера попитах шофьора на такси нормална ли му е тарифата. Негов колега се беше изхитрил да напише трикратно по-висока цена с много ситни букви. И ти навърта левчета, докато те превозва нищо неподозиращ. А като погледнеш към автомата, вече е късно. Шофьорът с най-невинно изражение ти сочи тарифа с възможно най-ситен шрифт: „1,30 лв." А пък онези по-едро написани „0,59 лв.", които си видял, били първоначалната такса.

Така де, кой ти е крив - като не е ясно, се пита бе! Не стига, че се опитва да те прекара, ами и ти крещи. Хвърлих му парите вбесена и слязох веднага. Оттогава все питам шофьорите нормална ли им е тарифата.

Вчера обаче се вбеси таксиметраджията - как така изразявам недоверие към тарифата му?! Обърна се начумерен към мен на задната седалка, готов да ме набие с думи. Малко му бях на терсене, даже изкриви врат, но се накани да излее цялата си жлъч, натрупана през деня - да ме занимава с „безбожните" цени на бензина, лизинга на колата, скъпарите по автосервизите.

Вече им знам репертоара. Следва тирада за тъщата, която „вечно мърмори и го гледа на кръв", за жената, която „все е недоволна", и за децата, които „не знаят друго освен „дай". Излива цялата си негативна енергия, а после се чудиш защо те цепи главата. Тоя филм сме го гледали. Много пъти. Затова го пресякох още

като зина: „Ако не млъкнете, слизам веднага!" Даже отворих леко вратата и я захлопнах, да покажа, че не се шегувам. Имаше ефект - той ме закара в пълно мълчание на адреса. Охооо, в таксито имало и климатик... Ето какво му трябва на българина, за да е добър в работата - да му измъкнеш моркова изпод носа. От сопа тарикатът не се плаши - скача на бой. Аз не съм му виновна, че бил с три висши, пък не можел да си намери работа според ценза. Аз не му крещя, че съм изнервена, че за трети път тая седмица влача лаптопа си на поправка, а с него си изкарвам хляба. Аз питам спокойно за тарифата и имам право да получа услугата, за която си плащам, без скандали. „Каквото и да работиш, колкото и малко да ти плащат, прави го така, че да не се срамуваш", ми казваше дядо ми, светла му памет. Това му трябва на горчиво-кисело-намусения българин, вечно недоволен, че трябва да си вади хляба с труд, а не с шашми - някой да го лиши и от малката печалба за деня. Така, това е първата стъпка. Другия път ще предупредя, че слизам, ако шофьорът пуши, носи мръсни къси гащета и потник, мирише на тридневна пот, мляска мазна баничка, не си чисти колата отвътре или ми продънва ушите с чалга.

Иначе колко му е утре да спрем да слизаме поединично и да спретнем един протест „Слез от таксито". А после да се готвят тия от градския транспорт, че все едно карат картофи, а не хора.

Боряна Антимова, в. „Преса”