„Движение граждани за властта”, коментира „Труд”. Всеки втори политически субект в страната съдържа в името си „движение”, „гражданин” или и двете. Може би думата „партия” вече е тотално дискредитирана. Но „гражданско движение” би следвало да е не по-малко оцапано. Политическите и гражданските движения в България са започвали с някакви мили идеи и почти винаги са свършвали в клоаката на властта или в праха на забравата. Може би такава е природата на движението - да тече от върховете към низините, да се променя от чистото към басейна на отпадъчните води. И странното е, че колкото по-низко слизаш, толкова по-големи са шансовете да попаднеш във властта. Само в рамките на един уикенд се учредиха една политическа партия и едно движение. Всички тези формации си приличат по това, че техните граждани се движат към властта. Едни вече бяха там и пак искат, други тепърва сънуват.

„Смятаме да бием БСП и ГЕРБ на изборите”, е озаглавено интервюто в „24 часа” с Даниел Вълчев, учредител на партия „България на гражданите”. „Подготвяме документ, който ще даде отговор на въпросите защо е нужен нов проект, какъв искаме да бъде той, по какво ще се различава и заради кои неща бихме си заложили имената, времето и енергията”, казва Вълчев. Той посочва, че техният проект е недолюбван от всички политически играчи. ГЕРБ си мислят, че пак ще играят мача „Или ние, или Станишев и Доган”. В БСП пък хранят илюзията, че свличането на ГЕРБ помпа тях. ДПС се осланят на важната си роля в патови ситуации. „На всички тези сценарии ние пречим. Ще участваме сами на изборите и ще играем за първо място”, заявява Вълчев.

ГЕРБ и тройната коалиция Ц открийте разликите, коментира „Сега”. По изборите се говори едно, след това се върши друго. Краят на третата година от началото на мандата на кабинета „Борисов” е удобно време за равносметка не на приказките, а на действията. Обещанията на ГЕРБ за падане на депутатската неприкосновеност бе припев от мантрата „Виновните ще си го получат”. Днес е непокътната. До края на третата година от мандата двама ключови министри на тройната коалиция бяха сменени - на икономиката Румен Овчаров и на вътрешните работи Румен Петков. Днес министерството на икономиката също не се управлява от първоначалния титуляр. Трайчо Трайков получи хокане на изпроводяк от премиера, без да е ясно защо. Смяна в МВР няма, не може да има, за арести в „Цецовата дружина” е абсурд да мислим. Някои от тогавашните "лоши" днес са в личния премиерски приятелски кръг. Смяна на министри заради корупция няма. При тройната коалиция вътрешните противоречия събориха някои от съмнителните фигури. С което корупцията също не намаля. Колкото повече изтича сегашният мандат, толкова повече оправданията на ГЕРБ изглеждат като копирани от репертоара на предшествениците им. Ски туризмът смени голф туризма. Факт е, че в момента България усвоява европейски фондове, а в последната година при Станишев не го правеше. Това е успех на ГЕРБ, но на фона на изключително ниско поставена летва.

„БТК. Прочети наобратно”, е водещо заглавие в „Капитал”. Притеснения, слухове, въпроси, шепот - иначе ярко осветените коридори на БТК напоследък са всъщност мрачно място за служителите. Дано покрай страха сред персонала не се е загнездило и суеверие - според него е лоша поличба нечие име да се произнесе на обратно. А купувачът на най-стария и стратегически телеком в България най-вероятно ще е Корпоративна търговска банка (КТБ). По информация от отлично информирани източници от бранша, пожелали анонимност, сделката ще бъде подготвена още до края на идната седмица, а новите притежатели на БТК ще са Цветан Василев и VTB Capital - инвестиционното звено на руската Внешторгбанк. Какво ще стане с БТК, ако след седмица името й наистина може да се чете на обратно? В краткосрочен план - голяма част от проектите й ще се развържат, защото мегаструктурата, в която влиза, очевидно има влияние във властта. В дългосрочен - доколкото все пак говорим за финансов инвеститор, той ще иска да я продаде. От една страна, тя ще е до такава степен оплетена в останалата част от групата, че подобна сделка би била отново рекордьор по сложност и съответно - атрактивна само за много мощни инвеститори. Оптимистичното е, че телекомуникациите са бизнес за големи. А такива в световен мащаб не липсват.

„Мистериозни инвеститори вдигнаха цената на тока с 13%”, отбелязва „Сега”. Само за една нощ планираното поскъпване на тока за домакинствата от 1 юли се увеличи от 10 на 13%, а изненадващата новина предизвика словесни войни в парламента. Очевидно по сценарий на управляващите шефът на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев спешно пристигна в Народното събрание, за да докладва, че по-резкият скок се дължи на внезапен наплив на нови соларни централи. А строителното министерство започна спешна проверка на работата на ДНСК през последните два месеца, защото има съмнения за незаконни разрешения за ползване на фотоволтаични инсталации. От строителното министерство не отговориха колко и къде са обектите, присъединени през последните 2 месеца, нито кои са собствениците им.

„България между две Европи”, коментира „24 часа”. Посочва се какво следва за България от Европейския съвет в Брюксел. Ще има банков съюз, в чиито решения ние можем да участваме. Ще се отпуснат 120 млрд. евро, до които ние също ще имаме достъп. Един от пробивите е и отхвърлянето на независима съдебна система като макроикономически критерий при оценките. От една страна, българите са прави да се мръщят - съдебната система не подлежи на статистическо измерване. От друга страна обаче, функциониращата съдебна система е основен критерий за функциониращ пазар. Три са основните критерии за добре работещо стопанство: стабилни макроикономически показатели, липса на корупция, работеща съдебна система. По първа точка сме се справили. Железният ни 3-процентен дефицит е мантра, която управляващите не спират да повтарят. В другите два обаче е разковничето. И в тях е отговорът защо по статистика България е отличничка като Германия, а в реалния живот е по-назад дори от Гърция.