Първенството вече е в завършващата си фаза. Ситото на елиминациите остави в борбата за титлата само 4 тима, но те са най-добрите за момента. Доминиращата напоследък Испания среща намиращата се във възход Португалия, а другият голям претендент Германия ще се опита да разчисти стари сметки с възродения отбор на Италия. Тези 4 състава показаха най-доброто от футболното изкуство и заслужено именно те ще определят новия шампион.

Васил Димов



В четвъртфинала Португалия - Чехия иберийците бяха определени като фаворит и това се оправда. През първото полувреме играта бе сравнително равностойна, но след почивката Роналдо и съиграчите му разкъсваха противниковата защита и щеше да е направо абсурд да не спечелят. Късния гол на португалската звезда е най-малкото, което отборът заслужаваше с играта си, но и той се оказа достатъчен. Португалия се представя все по-добре, а Роналдо е във възход. Това дава основания да се предполага, че този отбор има на какво да се надява срещу световния шампион Испания на полуфинала. "Ла фурия" се определя като фаворит в този двубой, но истината е, че най-вероятно ще трябва да премине през тежки моменти, за преодолее жадните за реванш португалци, които изгубиха на осминафинала на последното световно първенство от същия противник не без участието на съдиите.

Чехия направи каквото можа, а то бе да е равностойна на иберийците в доста моменти от двубоя. Отборът не успя да надскочи себе си, но регистрира приемливо представяне и няма да се върне посрамен. Този тим, обаче, плаче за обновяване и обиграване, а това изисква системна работа на треньор и ръководство, които да изведат на преден план ново футболно поколение. За съжаление ще следим този процес отблизо, тъй като за следващото световно първенство България е в квалификационна група с чехите, плюс неприятната компания на Дания и Италия.

Четвъртфинала Германия - Гърция трябваше да бъде игра на котка с мишка, но не се получи дори това. Превъзходството на Бундестима беше абсолютно, въпреки че Льов бе дал почивка на няколко титуляри и използва мача да види в действие един по-различен вариант на отбора си. Германия мачкаше системно и неудържимо почти през цялото време, а изравнителният гол, който създаде интрига в мача за цели десетина минути, дойде поради грешка, породена от подценяването на издъхващия опонент. Стана добре, защото изравняването сепна играчите в бяло-черно и те за 20 минути решиха мача, показаха каква е истинската разлика в класите и поднесоха хубаво зрелища на публиката. Немците дотук се представят много сериозно, но тежкият тест за тях тепърва предстои - старият противник Италия се оказа силен отбор, който оправи самочувствието си. По традиция "адзурите" играят традиционно мобилизирано именно срещу Германия. Срещата между тези два отбора е истинската футболна класика в Европа, защото именно те са най-титулуваните на континента и имат толкова отличия, колкото в близко време никой друг европейски тим няма да събере.

Гърците вкараха с три атаки два гола и срещу някой друг това щеше да им е достатъчно, но не и срещу Германия. Мачът бе натоварен и с политически заряд на фона на конфронтацията между двете държави по проблемните теми за гръцкия дълг и гръцкото членство в еврозоната, но беше предварително ясно, че на футболното Евро гърците нямат други аргументи освен ентусиазма. Във всеки случай те ще си отидат като победители, защото излязоха от предварителната група и изгубиха от противник, от който не е срамно да паднеш. Тимът, обаче трябва да бъде подмладен, защото лидерите му вече са в категорията "уморени коне". Подмяната им не може да се отлага повече, ако Гърция не иска да изпусне добрите позиции, които си е завоювала в европейския футбол.

Испания и Франция не предложиха зрелище, но демонстрираха какво значи тактическа игра. И двата тима не отстъпиха от замисъла на треньорите си, но испанците почти не допуснаха грешки и наказаха тези, направени от противника. В мач с малко голови положения световният шампион показа, че е по-класния тим и продължи защитата на титлата си. Испания все още не е показала нищо твърде впечатляващо, но то така беше и на световното, където накрая вдигна купата. Нищо чудно няма, ако нещата се повторят. Испанците са всъщност крайно прагматични, а дел Боске вече доказа, че тимът му може да се справя и без Вия в атака. Испания разполага с варианти и това е важен фактор в турнирните условия, защото дава възможност за приспособяване на тима към различни по стил на игра съперници. Въпреки, че са фаворити срещу португалците, световните шампиони ще направят грешка в случай, че не подходят максимално концентрирано към мача. Все пак, ако обезвредят Роналдо и Нани, ще се справят със задачата.

Франция започна първенството добре, но последните два мача бяха катастрофа, въпреки че отборът не показа лоша игра. Това, че шведите победиха "петлите" в мач с отворени действия и открито надиграване, а испанците го сториха в обратния вариант - с тактическо надвиване, показва, че французите още не са наясно със стила си. Отборът има възможности, то няма и как с такива класни играчи, но се оказа недосработен. Срещу координираната испанска защита Бензема се провали, въпреки че именно той има най-много опит с испанците, и единственият човек с идеи остана самотният воин Франк Рибери. Той не получи необходимата подкрепа от съотборниците си и това е причината да не успее да наклони везните в своя полза. Отново се говори за разногласия във френската съблекалня, в основата на които стои Насри. Ако историята от световното се повтори в някакъв вариант, това значи, че националният отбор ще трябва да се изгражда практически наново и цяло френско талантливо футболно поколение може да не се реализира на ниво национални отбори. Не е ясно дали Лоран Блан ще бъде този, който ще получи задачата да преодолее поредната криза при "петлите".

Италианският отбора доказа, че се е върнал там, където се очаква - сред най-добрите в Европа, сред претендентите за първото място. Преди европейското изглеждаше, че единствената задача на "скуадрата" е да си отиде с достойнство, но това е минало. Италианците имаха тотално превъзходство срещу Англия, и макар че допуснаха голови положения и пред своята врата, бяха конструктивни, агресивни и доминиращи. Не и резултатни, обаче. Ако пропуските на голови положения продължат с такава интензивност, сините ще имат проблеми, защото следващият им противник е много по-качествен отбор от английския. Все пак италианците играят традиционно силно срещу Германия и това прави полуфинала непредсказуем. Предимство за немците ще е по-дългото време за почивка, но Италия има славата на отбор, който може да се справя с всякакви ситуации. Да видим.

Англия формално се представи добре, не загуби нито един мач и отпадна с дузпи. Едно трябва да се признае на англичаните - дори когато са толкова слаби, колкото са в момента, някак си успяват да не се изложат. Това е единственото положително нещо, което може да се каже за настоящият английски тим. В четирите си мача той не надигра нито един от противниците си, допусна много голови положения пред вратата си и беше време късметът му да спре. Това стана чак на дузпите срещу Италия и всеки, който гледа само цифровото изражение на резултатите, би казал, че Англия се е представила достойно. Този, който е гледал мачовете, трябва да е наясно, че този отбор има нужда от много работа, за да стане истински претендент за каквото и да било. Особено през второто полувреме на четвъртфинала италианците на моменти правеха каквото си искат с английската отбрана, а това не е добър атестат за британците. Първенството свърши за тях по оптималния начин, защото ако бяха минали някак си през Италия, отиваха срещу германците, които обичат да напипват Англия в такова насипно състояние. Това можеше да се превърне в нова катастрофа за английския национален тим. Сега "трите лъва" отпаднаха привидно трудно, от силен отбор, и могат да гледат феновете си открито. Всъщност трябва да се започнат някакви спешни действия по реално съвземане на отбора, защото той за пореден път се оказа претендент на хартия и не показва качествен футбол.

На полуфиналите остана каймакът на европейския футбол в момента. Можем да кажем, че понастоящем доминацията на "латинския" стила е видима - три отбора, които го демонстрират, са претенденти за титлата. Само Германия нарушава тяхната хегемония и практикува стил, който може да бъде окачествен само като "германски" и по никакъв друг начин. От последните три мача се очаква да поставят "черешката на тортата" и да бъдат кулминация на първенството както като емоционален заряд, така и като продукция на футболното майсторство. Като зрители се надяваме да не останем разочаровани.