Българското море става все по-мръсно. Три плажа в страната не отговарят на изискванията на Брюксел. Северното Черноморие е малко по-чисто от Южното. Така може да се обобщят данните от доклада на Европейската агенция по околна среда за качеството на плажовете в Европа.

Документът се публикува всяка година в началото на летния сезон, за да помогне на туристите в избора на почивка. Като цяло качеството на водите за къпане в Европа се подобрява – 77% от плажовете са с отлично качество. Под 2 на сто от всички 22 000 изследвани места не отговарят на изискванията за къпане. В България обаче нещата се влошават. Отличните плажове у нас стават все по-малко, макар че 96,6% от ивиците отговарят на задължителните базови изисквания.

България остава на опашката в Европа по чистота на плажовете, става ясно от доклада на Европейската агенция по околна среда. Класирането поставя страната ни в неизгодна позиция спрямо наши основни туристически конкуренти като Хърватия и Гърция. Двете държави са на 3-о и 4-о място по същия показател. Начело в класацията са Кипър и Малта.

Резултатите

В доклада на европейската агенция са включени 93 български плажа, като 89 са морски, а останалите са на язовирите “Кърджали” (два), “Пчелина” (Разградско) и “Студен кладенец”. Състоянието на водите е изследвано през активния летен сезон на 2011 г., но данните бяха публикувани непосредствено преди старта на новия сезон.

При измерванията се следи нивото на бактерии като ешерихия коли, замърсяването с нефт и масла, концентрацията на феноли. Според резултатите плажовете се разделят на такива с отлично качество, ивици, които отговарят на задължителните изисквания, и такива, които не отговарят на изискванията.

Данните за България показват, че плажовете с отлично качество са намалели драстично – от 76 през 2010 г. до 42 през миналата година. Влошило се е състоянието в емблематични за страната ни курорти като Албена, Златни пясъци, Св. св. Константин и Елена, където по качество водата вече е преминала от графата “отлична” в категория “прилична”. Заради многото туристи и липса на пречиствателни станции вече е по-мръсно морето край Лозенец, къмпинг “Смокиня”, Ахтопол.

За къпане изобщо не стават Офицерският плаж във Варна, Попският плаж до Китен, както и един от плажовете в Златни пясъци, до който е пречиствателната станция на курорта.

Анализът на данните показва още, че половината от ивиците по Северното Черноморие са в отлично състояние, докато по Южното такива са 46,7%. По-чисти остават водите в по-малките курортни селища или извън населени места като Силистар, къмпинг “Градина”, Шкорпиловци или северния плаж на Бяла. В същото време плажовете на най-пренаселения курорт Слънчев бряг също са определени като отлични и през 2010 г., и през 2011 г.

Причините

Липсата на пречиствателни станции е основната причина за лошите резултати на българските курорти. Според министъра на околната среда Нона Караджова най-критично е положението в курортите Албена, Златни пясъци, Слънчев бряг, както и в Созопол. Там или няма пречиствателни станции (Созопол) или съоръженията са стари и с отдавна изчерпан капацитет. Станцията на Златни пясъци дори беше глобена от екоинспекцията за замърсяване на морето, но през зимата, когато в курорта няма туристи.

Според Караджова нямало опасност фекалните води да се изливат на ивиците. Въпреки това преди дни централният плаж на Равда беше залят от мръсна вода от старата канализация на селото. По Черноморието работят 20 пречиствателни станции. От тях само 6 отговарят на всички съвременни изисквания. Останалите 14 се нуждаят от ремонт, разширение и модернизиране. Отпадните води от 6 населени места по морето въобще не се пречистват, най-голямото сред тях е Созопол.

Решението

От години се говори за модернизиране на станции или поне за изграждане на тръбопроводи, които да отвеждат отпадните води на поне 1 миля (1,85 км) навътре в морето. Очаква се проектите за т.нар. дълбоководно заустване да са факт евентуално догодина. От екоминистерството уверяват, че ремонтът и изграждането на пречиствателните станции ще приключат към 2014 – 2015 г. Изграждането на съоръженията се прави с пари по оперативната програма “Околна среда”, но някои от тях, като този в Созопол, закъсняват значително.