Националният исторически музей /НИМ/ започна тазгодишния археологически сезон с проучване на късноримски обект в южните части на Троян. Обектът е открит случайно през есента на 2011 г. Големи иманярски изкопи и опасносността той да бъде окончателно разрушен, са поводите през пролетта на 2012 г. да се проведат спасителни археологически проучвания в местността "Шамака", под ръководството на доц. д-р Иван Христов.

Късноантичната кула е разположена в най-крайния северозападен ъгъл на платовидното възвишение "Шамака" – южно от крайпътната станция Ад радицес. Мястото е изключително стратегическо, тъй като наблизо минава античен път за Филипополис (Пловдив) и е имало контрола на стар римски мост, пресичащ днешната река Кнежа. Видимостта от кулата към околните древни обекти е била на места повече от 5 км.

Новопроучената кула е с вътрешни размери: изток- запад - 11,18 м; север - юг – 8, 30 м. Ориентирана е по световните посоки.

Вътрешното лице на кулата е измазано с хоросан, като при оформянето на фугите на камъните са вдълбани причудливи линии от пръстите на майсторите. Входът на кулата е от юг. Кулата е била на два етажа, с височина до 10 метра, като е притежавала стабилна покривна конструкция. Използвани са били масивни греди с дебелина до 0,20 м, гвоздеи и керемиди (имбреци). При разкопките са открити множество фрагменти от строителна керамика, животински кости и редки накити, сребърни и бронзови монети.

Кулата може да бъде интерпретирана като burgus. С това понятие се обозначават най-малките самостоятелни укрепления, изпълняващи полицейски и наблюдателни функции на възлови крайпътни места в Римската империя. Възможни са и други определения като turis и munitio, но по същество те не променят смисъла на новооткрития обект в северното подножие на Троянския проход.

Като паралел на кулата в днешните български земи могат да бъдат посочени три кули по трасето на римския път за Филипополис в отсечката Состра (с. Ломец, Троянско) – Суб радицес (с. Христо Даново, Карловско, проучени от Иван Христов), и особено обектът до с. Помощник, община Гълъбово, проучен от доц. д-р Венци Динчев (НАИМ при БАН ). Други паралели на кулата от Шамака са и отбранителните постройки по границата на римската империя при р. Рейн и Британия. Близка по размери и форма е наблюдателната кула Qasr Abu Rukba в римската провинция Арабия.

Обслужването на стражевите кули се извършвало от едно отделение contubernium, състоящо се от 8 войника. Вероятно в близост до кулата са били разположени и жилищните сгради, обслужващи укреплението, но е възможно да са били разрушени при построяването на санаториум в м. "Шамака".

Описаната кула е късноантичният наследник на Ад радицес и по всяка вероятност мястото е запазило името на станцията.

Националният исторически музей е научната организация в България, проучила най-много самостоятелни отбранителни съоръжения от посочения тип и заслуга за това има д-р Христов, специалист в проучването на планински археологически обекти.

В средата на юни НИМ започва, под ръководството на доц. Иван Христов, археологически разкопки на ранновизантийската крепост на нос Акин до гр. Черноморец. Експедицията е част от научната програма "Виа Понтика" за проучване на атрактивни археологически обекти по Южното Черноморие, които ще допринесат за развитието на културния туризъм в Югоизточна България.