Във Варна откриха паметна плоча - художествена пластика, на бележития български книжовен деец Райко Жинзифов. Тя се намира на ул. „Райко Жинзифов” 21 и е дарение от Геоворк Кесоян, председател на руска неправителствена организация. Паметната плоча е изработена в Москва от известен скулптор. На събитието присъстваха кметът на града Кирил Йорданов, доскорошният Генерален консул на Русия във Варна Анатолий Викторович Щелкунов и други видни общественици.

Жинзифов е роден през 1839 г. във Велас с името Ксенофонт Дзиндзифи, което по-късно българизира по настояване на Димитър Миладинов и Георги Раковски. Отначало учи гръцки език в Прилеп. През 1856 г. става помощник-учител в Прилеп при Димитър Миладинов. След това учителства в Кукуш.

През 1858 г. отива в Русия с помощта на Димитър Миладинов, записва се в Херсонската гимназия в Одеса (1857), заминава в края на 1858 г. за Москва и в 1864г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат.6 През 1863 г. издава книгата си „Новобългарска сбирка“, в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с Любен Каравелов, Константин Миладинов, Васил Попович и др. Започва да издава списание „Братски труд“. През 1866 г. се връща в България. Учителства две години в Битоля.

Близък до кръга на славянофилите, Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на български вестници и списания, в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет-романтик. Умира на рождения си ден през 1877 г.