Европейският съюз възнамерява да изключи Германия и България от „черния списък" на държавите, които не са привели бюджетния си дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт.

Това заяви на брифинг в Брюксел председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.

Препоръчваме Бълагария и Германия да бъдат извадени от препоръките за прекомерен дефицит, каза той.

Според комисията дефицита на Германия за 2011 година е 1.0%, а на България е редуциран до 2.1%. ЕК прогнозира дефицита на Германия през 2012 година да бъде 0.9% и 0.7% през 2013 г., докато при България се очаква 1.9% и 1.7%.

Седем от 17-те страни от еврозоната имат икономически дисбаланс и затова се нуждаят от корекция в политическите действия, които предприемат, но проблемите не са „прекомерни", посочва се в докладa на Европейската комисия.

Според новите правила Европейската комисия може да санкционира страни, които имат прекомерен дисбаланс и ако тези страни не предприемат политика за корекция на това икономическо състояние.

Белгия, Кипър, Финландия, Франция, Италия, Словения и Испания са страните, които са под наблюдението на комисията. Страните, получаващи финансова помощ - Гърция, Ирландия и Португалия - не попадат в тази група на разследване.

Според комисията задълбочените прегледи потвърждават, че дисбалансът се намалява до известна степен, „което е видно от намаляване на сегашните дефицити, съкращаване на кредитните потоци или корекции в цените на жилищата".

Комисията също обявява, че нивата на външния, частния и публичния дълг загатват належащата нужда от редуцирането им, което вероятно ще има неблагоприятно въздействие върху растежа през следващите години.

Стана ясно, че европейският орган е решил да разследва пет страни извън еврозоната - Швеция, България, Дания, Унгария и Великобритания - за наличие на дисбаланс.

Няма информация дали Комисията смята, че тези страни се нуждаят от корекции.

Комисията току-що прие най-важният пакет от препоръки за страните от Европейския съюз. Той представлява близо 1500 страници задълбочен анализ, залегнал в основата на тези препоръки. Предлагаме едно лечение, подчерта Барозу.

Той уточни, че препоръките са конкретно разписани за всяка държава членка, но те са и общи.

В някои области лекарството започва да действа, публичните финанси започват да действат, но все още не сме стигнали до целите си, трябва да удвоим усилията си, заяви председателят на ЕК.

Той констатира, че държавите-членки са взели насериозно препоръките от миналата година, искрени усилия са направени, като държавите членки предприемат мерки за връщане на бюджетите им в релси, заяви Барозу и обяви препоръката на ЕК България и Германия да бъдат извадени от препоръките за прекомерен дефицит.

Дисбалансите обаче по думите му съществуват и трябва да бъдат решавани в бърз порядък. Трябва да се обърне внимание на младежката безработица, която нараства бързо, трябва да се инвестира в образование.

Той препоръча на ЕС ентусиазирано да приеме препоръките, без да ги разводнява. Освен това Барозу се обяви за европейски бюджет, който е стегнат, но да има средства за растеж и работни места.

Имаме намерение да помислим за това какви допълнителни мерки са нужни за постигане на пълен икономически съюз. Ще препоръчаме сериозен подход - банков съюз с финансов надзор в цялата еврозона и единна система за схемата по която да се градят депозитите на цялата еврозона, заяви председателят на ЕК.

Искам да се съгласим по това, че трябва да има по-дълбока интеграция и график за вземане на решенията. Искам по-задълбочено да помислим как да гарантираме отчетност при по-нататъшните стъпки за интеграция, трябва да покажем решимост да вървим нататък, усилия трябва да се полагат, ние сме убедени, че ползите от нашата обща валута ще стане очевидна и че тя ще продължи да действа и в бъдеще, убедени сме в способността на Европа да преодолее тази криза, заяви Жозе Барозу.

Запитан дали това означава, че има нужда от нов европейски договор, за да функционира след съюза от Лисабон, Барозу подчерта, че е важно да използваме всички възможности за гъвкавост. Европейската комисия винаги е подкрепяла да има повече гъвкавост не само като инструменти, но и като защита.

Ясно е, че и сега могат да се вземат мерки, преди да се извършат правни промени. В бъдеще, за да има пълно доверие към еврозоната, държавите членки трябва да се съгласят за повече интеграция - това е важно и за доверието на инвеститорите - то ще се увеличи, ако те видят, че ЕС е готов да започне такъв процес - да се интегрира повече икономически и финансово, коментира председателят на ЕК.

Барозу сподели, че на срещата на Г-8 в Кемп Дейвид е било интересно да се види как държавите, които не са в ЕС, молят Европа да се интегрира повече икономически и финансово. Тези неща ще трябва да се решат, категоричен бе Барозу, като уточни, че това означава включително и приемане на пътна карта, но ранните стъпки ще подчертаят необратимостта и стабилността на еврото.

Запитан от журналисти за сумата, предлагана за еврооблигациите - дали не е прекалено ниска, имайки предвид, че съюзът върви към рецесия, Барозу посочи, че това е сумата за пилотните облигации, тя може да бъде и по-голяма.

Най-важният принос за инвестициите ще дойде в частния сектор, не от публичния сектор. Пари има по света, уверявам ви в това - които търсят най-доброто място за инвестиции, въпросът е да се създадат условия за инвестиции, подчерта Жозе Барозу.

На журналистически въпрос дали го притесняват настроенията в някои държави членки като например Холандия, която не е за европейска интеграция, както и тези държави, ще бъдат изтикани настрани и принудени да се интегрират, Барозу призна, че има такива настроения и това го притеснява. По думите му обаче, е нормално да има такива настроения и по-важно са настроенията на правителствата на тези държави и мерките, взети от националните власти.

Според него трудностите, пред които сме изправени днес не са в резултат на еврото, има страни, които са извън еврозоната и имат проблеми - Исландия и други държави, които нямат евро - също имат трудности.

Опитваме се да преодоляваме тези трудност и това, което казвам е, че трябва да продължим. Имам огромно доверие в здравия разум на гражданите по принцип, затова вярвам в демокрацията като най-удачната система и според мен е важно за лидерите да обясняват на гражданите какво би се случило, ако ние нямаме повече интеграция в ЕС. Този пакет, който ние представяме пред вас днес, предлага по-силни механизми за икономическа интеграция, изтъкна председателят.

Застрашена е конкурентоспособността на някои държави членки, предупреди Барозу и посочи, че има държави, които губят конкурентоспособност пред последните 10 и дори 20 години.

Има нужда от лидерски качества и смелост, за да се обяснят алтернативите на държавите членки, това ще стане, ако не по желание - по необходимост, категоричен е Барозу.

Запитан каквo би казал на тези държави, които не искат повече да плащат и как ще ги убеди, че трябва да плащат и да помагат на други държави, Барозу посочи: Ако искате да получите ползите, трябва да дадете и своя дан, аз винаги се възползвам от възможността да благодаря на нетните платци - Германия винаги е давала повече пари. Но същевременно трябва да се обясни, че това не се прави с благотворителни цели, а заради общия интерес на всички държави членки, да подкрепят вътрешния пазар.

По думите на Барозу той не се съмнява в решимостта на Германия да подкрепя пълната икономическа и финансова интеграция на еврозоната. Тези, които са против, са наистина маргинали в немската политическа система. Ако има лидери на всички нива - не само в Брюксел, Страсбург и ЕП, а в столиците на страните членки, лидерите трябва да обяснят каква би била загубата, ако не се следва тази политика, и какви са ползите от нея, заяви още Жозе Барозу.

Той обяви, че ЕС, САЩ и Китай са трите важни полюса и ако има някакви въпроси по сигурността в ЕС, ние ще станем излишни, маргинални, дори и най-големите икономики в Европа няма да имат възможност да се конкурират с големите американски, китайски компании.

Когато говорим за глобалните правила за 21 век, трябва да разберем, че ако искаме да защитим нашите интереси в този свят, трябва ни силна Европа, заключи председателят на ЕК.