В момента се подготвя обществената поръчка, с която община Варна възнамерява да отговори на изискванията за паспортизация на сградите. Според разчетите на кметската администрация за задължителните по закон паспорти на общинските здания са необходими общо към 4 млн. лв. В Годишната програма за управление на общинската собственост бе заложена половината от сумата, но в крайна сметка кризата оряза тези амбициозни планове и в момента се гласи конкурс за далеч по-скромна сума.

Целта ни е приоритетно да възложим паспортизацията на поне десетина сгради, в това число и тази на община Варна. В списъка сме включили предимно здания, където се налага ремонт или пристрояване, като детски градини, ясли и др., обясни пред „Черно море“ Теодора Трендафилова, шеф на дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“. Тя допълни, че техническите паспорти са съществена част от строителната документация, така че процедурата е задължителна, за да се случат планираните инвестиционни проекти.

Гражданите обаче изобщо не бързат да паспортизират своите сгради. Дали заради тежката икономическа ситуация, или просто заради склонността на българина да чака до последно, етажните собственици не предприемат мерки, коментира инж. Румен Иванов, който оглавява регионалната колегия на Инженерната камара. Според него единствената паспортизация, която се извършва към момента, е в отговор на бюрократични процедури, изисквани от общината или държавата. Например, за да се допусне смяна на предназначението на дадена част от сграда, трябва задължително да се представи технически паспорт на цялата постройка. Това, разбира се, важи само за сградите, строени преди 2005 - 2006 г., защото останалите разполагат с паспорти, обясни инж. Иванов. Той изтъкна значението на паспортизацията на фона на сеизмичната активност от последните дни.

Именно техническите паспорти ще дадат ясна картина за състоянието на сградите и мерките, които техните собственици трябва да предприемат. Това е база и за т.нар. саниране, което, за съжаление, мнозина разбират единствено като подмяна на дограма и изолация със стиропор. Неслучайно в бившата ГДР повечето жилищни сгради напълно се освобождаваха от своите обитатели, докато траят ремонтите. Това обаче се оказа възможно благодарение на факта, че блоковете там не бяха частни, а ведомствени. Подобен модел на реновиране наблюдавах през 2008 г. и в чешки квартал, коментира още шефът на браншовата организация. Според него сумата от 50 млн. лв., която към момента се отпуска от държавата в помощ на етажните собственици, е твърде малка, за да се случат желаните промени у нас.

След като срокът за паспортизация на сградите бе удължен, за големите сгради тя трябва да стане до 2014 г., а за останалите до 2016 г.