Най-накрая, след две години гафове, арогантност, потъпкване на идеята за дипломация, груба намеса във вътрешните работи на страната и безкрайна серия от светски прояви, стана ясно, че Барак Обама преждевременно сменя американският посланик у нас Джеймс Уорлик. Слуховете за тази рокада циркулират от близо два месеца, но Уорлик неведнъж отрече новината, дори сподели иронично като перифразира Марк Твен, че слуховете за неговата смърт били силно преувеличени. Оказа се, че единственото преувеличено нещо май е само свръхраздутото его на американеца, който дори и в най-прозападните среди вече бе известен с прякора си Генерал- губернатора, заради неистовата му склонност да показва, че е диригент в сянка на икономическите и политическите процеси в страната.

Едва ли досега е имало друг дипломат, който да е допринесъл толкова със своето поведение за сриването на имиджа на САЩ у нас. Нека да бъдем честни, независимо от опитите на ранната десница да наложи проамериканска линия на мислене и обожание по земите родни, както и от първото посрещане на американска висша фигура (тогавашния вицепрезидент на САЩ Дан Куейл, приветстван от агитка седесари с истерични викове: „Ю ес ей" пред „Александър Невски" в началото на 90-те години), в България трудно се намира почва за преклонение пред янките. Бомбардировките над Югославия и лъжливата война в Ирак съвсем не допринесоха за топли чувства към задокеанската страна, която днес е титулувана като „основен стратегически партньор за България". Уорлик обаче изстреля куршум в десетката дори на последните възможности за топли чувства към САЩ. Със своето поведение тази одиозна фигура показа каква точно роля ще трябва да играе страната ни в един свят в който американските геополитически интереси получат пълна реализация - за нас е предвидено участие като аборигените, които с обожание трябва да слушат своя западен проповедник.

От първия си миг на българска почва Уорлик започна да се държи като истински господар в страната. Медийните му участие заприличаха на шамански проповеди - в тях той казваше как точно трябва да се управлява България, какви сделки да сключва кабинета, каква да е посоката на нашата външна политика. В нито един миг кабинетът на Бойко Борисов не си позволи да протестира срещу това поведение. Точно обратното - американският посланик даде да се разбере, че той е човекът, който управлява кабинета и дава заповеди. От 2010 година, когато застъпи на пост у нас Уорлик се прослави с толкова огромна арогантност, че скоро всяко негово появяване бе свързано с колективно отвращение на публиката. Защото се оказа, че политиката е тясна за широчината на духа на американеца. Той започна да води бурен светски живот и стана герой не само на политическите новини и жълтите хроники. Въпреки господарското си презрение към идеята за традиционна и кротка дипломация, Уорлик очевидно се оказа в плен на красотата и чара на българките, а според жълтите вестници той дори е обиколил цяла България, за да окуражава и придружава една именита българска актриса, покорила го с пленителен гърлен тембър. Сред множеството си изяви дипломатът записа и участие в телевизионен сериал, посещения на модни ревюта, вечери в най-шикозните столични ресторанти.

Именно в един такъв ресторант Уорлик бе приклещен от свой събрат по вътрешна лудост - лидерът на „Атака" Волен Сидеров, който бе решил чрез Уорлик да иска парични компенсации от САЩ. Градската и политическата легенда твърдят, че повярвалият си твърде много дипломат е почнал да съска на националиста и дори в пристъп на геополитическо превъзходство казал гръмовно: „Америка ще те унищожи".

Вътрешните лудости на Волен Сидеров могат да бъдат обект на отделен анализ, но нито един дипломат по света няма право на такава реплика. Тя издава съвсем друго политическо предназначение на изреклия я, доста далечно от традиционната роля на един посланик. По време на краткия си престой у нас Уорлик се забърка и в още един мощен скандал с политик. Американското посолство отне визата за САЩ на бившия вътрешен министър Румен Петков. На свой ред той обаче не остана длъжен на посланика и загадъчно призова медиите да попитат американеца дали пуши трева и колко често го прави.

Арогантното поведение на дипломата доста бързо впечатли целия народ, който масово започна да го иронизира и го превърна в обект на вицове и презрение. Дори свободните десни електрони, тези, които не зависят от прякото влияние на американското посолство, започнаха да негодуват срещу всеприсъствието на Уорлик в политическия пейзаж и досадната му склонност да дава акъл без да спира.

Особено осезаемо беше присъствието на Уорлик в икономическия живот на страната. Близо 2 години той не спря да работи срещу АЕЦ „Белене". Нещо повече съвсем демонстративно дипломатът няколко пъти влезе неканен в кабинета на тогавашния икономически министър Трайчо Трайков, за да се информира от първа ръка за хода на преговорите с руснаците. Да припомняме ли, че той беше и първият, който приветства решението на кабинета за спиране на проекта за нова атомна централа. Между актрисите, коктейлите, светските събития и чаровните българки, Уорлик съвсем изгуби мярката на това какво е да си истински посланик и стана фигура, която концентрира невероятно количество омраза. В крайна сметка именно чрез него повечето българи разбраха, че за САЩ България е само едно размазано петно, което е важно единствено с това да бъде натрит носа на Русия и с нищо друго. В плановете на Америка нашата страна съществува единствено като опитен полигон, където американските корпорации да добиват шистов газ и да отровят напълно водата на Добруджа. Трябва ли да напомняме и това - Уорлик бе маниакален лобист на „Шеврон", човек, който направи и невъзможното да извие ръцете на кабинета, за да могат американските сонди да надупчат земята и да унищожат завинаги безценната природа.

Заради това трябва да кажем с радост „Сбогом, Джеймс!". Дори студените янки се усетиха, че един клоун трайно може да навреди и вече наистина навреди на техните интереси у нас. Само за две години Уорлик срина завинаги идеята, че САЩ са добрите ченгета в объркания и хаотичен свят. Това е големият урок, който един арогантен американец преподаде на страната. В голямата политика няма добри и лоши. Всички са еднакво големи гадняри. Трябва да се научим да живеем в свят в който е ясно, че няма как да има геополитически бог на машината, който да оправи нещата с магическа пръчка. Вероятно това е единственият възможен оптимизъм от цялата ситуация. Време е да се научим да се оправяме сами в студения и безмилостен свят.

Сбогом, Джеймс. Няма да липсваш на никого. Няма да липсваш дори и на тези, които бяха принудени да те обичат по задължение.

Nice, а?