Британско-швейцарски научен екип ще използва ДНК-тестове, за да изследва останки, за които се твърди, че са от неуловимите същества йети и Голямата стъпка, съобщи Би Би Си. Проектът ще изследва козина, кости и други останки, събрани от швейцарски биолог, и е готов да приеме и други предоставени образци отвсякъде.

Легендите на много култури са свързани с космати хуманоидни същества, които се крият по дивите места и рядко биват виждани. Материалът, събиран от такива същества, никога не е бил подлаган на проучване със съвременните технологични методи. "Това е поле, в което всеки академичен учен навлиза с трепет... пълно е с ексцентрични и откровено подвеждащи свидетелства" - коментира проф. Брайън Сайкс от Оксфордския университет.

"Вече са правени ДНК-тестове на вероятни йети и други подобни, но оттогава тестовите техники, особено за космите, са много подобрени поради напредъка в съдебната медицина" - поясни през "Ройтерс" генетикът от Оксфорд. Съвременната наука може да извлече валидни резултати от част от луковица на косъм, добави професорът.

През 1951 година експедиция до Монт Еверест се завърна с фотографии на големи следи в снега, подхранващи предположенията за съществуване на огромни хималайски същества, непознати на науката. Оттогава от отдалечените райони на света се появиха множество свидетелства на очевидци за такива същества. Хуманоидните зверове са известни като "йети" или "мигои" в Хималаите, като "Голямата стъпка" и "саскуоч" в Северна Америка, "алмасти" в Кавказ и "оранг пендек" в Суматра. Има и много други, не така известни местни наименования.

Тестовете досега обикновено заключават, че предполагаемите останки от йети всъщност са човешки, но проф. Сайкс подчерта, че "още не е правен систематичен преглед на този материал". Проектът ще се съсредоточи върху архива от останки, пазен в музея в Лозана и събран от Бернерд Хювелманс - швейцарски биолог, който е изследвал срещите на очевидци с йети от 1951 г. до смъртта си през 2001 г. Други институции и частни лица също ще бъдат помолени да изпратят подробности или някакъв материал за изследване.

Извън основната цел на проекта, проф. Сайкс се надява де се допринесе към нарастващите знания за кръстосването между човешките видове в миналот. "През последните години стана ясно, че е имало значително междувидово кръстосване между хомо сапиенс и неандерталеца... Между 2 и 4 процента от ДНК на всеки европеец е неандерталска" - подчерта той.

Тези, които подкрепят идеята за все още неразкрити хуманоидни същества, смятат, че йети и оранг пендек биха могли да са оцелелите Homo erectus , Homo floresiensis (индонезийският "хобит") или

Gigantopithecus - гигантска маймуна, някога обитавала горите на Източна Азия. Идеята дори породи термина "криптозоология", описващ търсенето на неизвестни оцелели видове.

Други са крайно скептични към такива приказки и не смятат предмета за достоен за сериозно научно изследване. Запитан за шансовете за успех на проекта, проф Сайкс каза: "Отговорът, разбира се, е "не знам"...не изглежда много вероятно да открием нещо, но пък, от друга страна, няма да сме наясно, ако не опитаме".