Две години преди изчезването на братя Галеви аналогичен на техния случай имаше и други подсъдими, които се укриха от властите, след като получиха присъди. Това бяха варненците Георги Желязков и Стоян Стоичков, признати от Апелативния съд във Велико Търново за виновни за жестокото убийство на студента Мартин Борилски в Париж през 2000 г. Те получиха съответно 19 и 17 години затвор, а веднага след прочитането на присъдите на 4 февруари 2010 г. съдът измени мерките им за неотклонение и постанови задържането им. Желязков и Стоичков обаче не присъстваха в съдебната зала, а обяснението на защитата им беше, че са закъсали с автомобила си по пътя Варна - Велико Търново. След като не бяха открити на домашните си адреси, Желязков и Стоичков бяха обявени за общодържавно издирване. Преди да бъдат заловени, те се предадоха сами 11 дни по-късно. Бяха ли наказани за укриването си и какви са приликите и разликите на тяхното изчезване с това на братя Галеви, Дарик потърси адвокат Владимир Иванов, който представляваше семейство Борилски на процеса.

Г-н Иванов, след като делото „Борилски” беше върнато за ново разглеждане на Окръжния съд във Велико Търново, прокуратурата поиска ли задържането на обвиняемите Георги Желязков и Стоян Стоичков? Все пак те бяха обвинени в извършване на тежко престъпление.

Прокуратурата не поиска такова задържане, тъй като след произнасяне на присъдите съдът взе инициативата и служебно измени мерките им за неотклонение в „задържане под стража”. Иначе по време на процеса мерките им бяха „парична гаранция”, по мои спомени – по 2000 лв.

Какво стана с тези пари, след като те се укриха?

Не мога да ви кажа. Но при положение, че са се предали сами и не са били арестувани, както и че нямаме доказателства за това, че са се укрили, а не са били на адреси, известни на „Съдебна охрана” – не би следвало да се отнемат тези пари.

Тяхното изчезване доведе ли до някакви наказания?

Доколкото ми е известно, не е довело до никакви наказания. Мотивите на двамата бяха, че не са се укривали, а просто не са били открити на съответните адреси. По техни думи единият бил при баба си, а другият – при приятелката си. Тъй като нямаше доказателства дали действително са се укривали, или не са били потърсени на тези места – нямаше никакви последствия за тях.

А по принцип в закона има ли предвидени наказания за подобни изчезвания?

Не. Единственото предвидено е за затворник, който направи или осъществи опит за бягство. Може да има негативен ефект само когато се постави въпросът за предсрочното освобождаване на подсъдимия. Теоретично е възможно по време на изтърпяване на наказанието да има предложение от специална комисия за изменение на типа заведение – дали ще бъде закрит тип, открит тип, строг режим или общ режим. Но това няма нищо общо с изменението на присъдата, когато тя постановява заедно със срока на наказанието и съответния режим в затворническото заведение.

Тук можем да направим паралел с братя Галеви, за които се появиха твърдения, че режимът им ще бъде променен, ако бъдат заловени.

Твърденията, ако така са се появили, не са точни, защото няма автоматична зависимост между укриването и изменението на режима. Може да се случи, но не е автоматично. Аз лично смятам, че много зависи колко време ще се укриват. Едно е, ако дойдат с адекватни аргументи и кажат – реагирахме емоционално, не е правилно, предаваме се. Но е съвсем различно, ако бъдат заловени след години в България или някъде в Европа.

Аргумент ли е, ако се появят и кажат – не разбрахме, че сме осъдени?

Ако трябва да допуснем, дали е възможно – възможно е. Аз не знам дали са били на последното заседание на Апелативния съд, когато са били осъдени. Ако не са били – теоретично можем да приемем, че не са знаели. Ако трябва да направя паралел с делото „Борилски”, Желязков и Стоичков не се явиха на последното заседание, на което бяха прочетени присъдите.

Какви са приликите и разликите между случаите с братя Галеви и с Желязков и Стоичков?

В случая „Борислки” съдът е преценил, че трябва да измени мярката за неотклонение на подсъдимите, като е мотивирал решението с постановяване на присъдата. Аз мога само да предполагам за мотивите на съда да не измени мярката на братя Галеви. Може да се допусне, че той не е отчел риск за тяхното изчезване с оглед редовното им явяване на съдебни заседания. Мен ако питате, много зависи от вида престъпление и продължителността на наказанието. Защото всеки може да изчезне, понеже не му се ходи в затвора.

Версията на Желязков и Стоичков беше, че единият се е укривал при баба си, а другият - при приятелката си. Тези, които знаят къде по това време са се укривали двамата, трябва ли да съобщят за това на властите и носят ли отговорност, в случай че не го направят?

Изрично има предвиден текст в Наказателния кодекс (член 294), който третира т. нар. лично укривателство. Трябва да се отчете дали съществува роднинска връзка между укриващото се лице и това, което го укрива. Ще илюстрирам с пример – ако единият от подсъдимите по делото „Борилски” се е укривал при баба си, то тя не носи отговорност. Законът изключва наказателна отговорност за близки роднини. Ако обаче става въпрос за приятелка, както при другия подсъдим – тя носи наказателна отговорност до 5 години затвор. Но трябва да бъде доказано, че лицето, което е укривало, е извършило с пълно съзнание това деяние. Ако не е знаело, че издирваното лице е било например в апартамента му – тогава няма да носи отговорност.

Можем ли да говорим за пропуск в закона, или можем да говорим за частни случаи, че се стига до подобно изчезване и укриване на подсъдими?

Няма как да говорим за пропуск в закона, тъй като той няма как да предвиди и да блокира всички възможни деяния. Той е предвидил състави за това, което е наказуемо, и санкции за определени действия, след като лицето е било въдворено в затворническо общежитие – в случая визирам бягството. Не бих казал, че законът следва да предвижда различни хипотези от тези, които вече са предвидени. Ако някой укрива престъпник, той носи отговорност, освен ако не му е роднина. Ако съответният осъден бяга или се укрива в продължение на години, той си носи риска – или да има предложение за изменение на типа режим, или това да бъде взето предвид, когато поиска предсрочно освобождаване. НПК предвижда, че всяко лице, изтърпяло половината от наказанието си, може да подаде молба за предсрочно освобождаване. С изключение на случаите с опасен рецидив, когато минималният период трябва да е 2/3 от срока на наказанието. При Желязков и Стоичков, както и при братя Галеви, не става въпрос за опасен рецидив. Така че, след като изтърпят половината наказание – всеки от тях може да подаде молба. При нейното разглеждане и уважаване – укриването им може да бъде негативен фактор.