България използва природните ресурси така, все едно разполага с две планети – повече от потреблението на китайците. Страната ни консумира с 20% повече ресурси, отколкото преди две години, става ясно от доклад за 2012 г. на международната природозащитна организация WWF.

Според данните в анализа за състоянието на Земята, озаглавен "Жива планета 2012" българите използват толкова ресурси за ежедневните си дейности, колкото унгарците. В същото време Румъния и Сърбия потребяват така, сякаш разполагат с 1,5 планети, ЕС - с 2,7 планети, САЩ - с 4 планети, Япония - с 2,35 планети, Русия - с 2,5 планети, а Китай - с 1,2 планети.

Основният извод на експертите от организацията е, че постоянно увеличаващата се нужда от ресурси от страна на хората в глобален мащаб оказва огромен натиск върху биоразнообразието и поставя под заплаха бъдещата сигурност и здраве на човечеството.

Последният доклад, който се прави от WWF на всеки две години, е подготвен в сътрудничество с Лондонското общество по зоология и Световната мрежа за екологичен отпечатък. За изготвянето на анализа се използва глобален индекс, който измерва промените в състоянието на екосистемите на Земята чрез проследяването на 9000 популации от повече от 2600 вида. Индексът отчита 30% намаляване на популациите спрямо 1970 г. В тропиците 60% от това намаление се е случило през последните 40 години.

„Живеем така, сякаш разполагаме с още една планета, най-общо казано. Използваме 50% повече ресурси от това, което Земята може да произведе и ако не променим поведението си, тази цифра ще нарасне бързо. Към 2030 г. дори ресурсите на две планети няма да са ни достатъчни”, обяснява генералният директор на WWF Джим Лийп. Негови колеги допълват, че докладът е „медицински преглед, чиито резултати показват, че планетата боледува тежко”.

Основна роля за влошаване състоянието на планетата има и урбанизацията, посочват еколозите. До 2050 г. двама от всеки трима души ще живеят в градовете, като прогнозите са това да изправи човечеството пред необходимостта да развие нови и по-добри схеми за управление на природните ресурси.

Различията между богатите и бедните страни също са упоменати в доклада - развитите страни имат екологичен отпечатък, приблизително пет пъти по-голям от този на развиващите се. В топ 10 на страните с най-голям екологичен отпечатък на глава от населението са Катар, Кувейт, Обединените арабски емирства, Дания, САЩ, Белгия, Австралия, Канада, Холандия и Ирландия.

Намаляването на биокапацитета - възможността на отделните региони да възстановяват ресурси, пък ще изправи някои страни пред нуждата да внасят жизненоважни ресурси, което ще им нанесе дългосрочни вреди, прогнозират от WWF.

Докладът набелязва и решения, чието прилагане може да обърне отрицателната тенденция и да намали екологичния отпечатък на държавите. Сред най-неотложните мерки са по-ниско потребление, поставяне на икономическа стойност на природния капитал, създаване на законови рамки, които управляват справедливия достъп на всички хора до храна, вода и енергия, използване на алтернативни енергийни източници.