Държавата ще плаща прескъпо на консултанти за провалени реформи, съобщава "Сега". За пореден път държавата ще прибегне до скъпи чужди консултанти, които да спасят провалени или забавени от администрацията реформи. За експертиза на Световната банка в три от оперативните програми ще бъдат отпуснати 13.7 млн. лв., реши на вчерашното си заседание кабинетът. Това е първото решение за използване на консултанти на СБ по оперативните програми след сключеното в началото на т.г. споразумение с финансовата институция и Европейската инвестиционна банка, а дейностите дублират несъстояли се или частично изпълнени обещания. Най-много пари ще бъдат заделени за експертиза по оперативна програма "Транспорт" - 4 млн. евро. Поредните милиони ще бъдат налети и в стратегията за водния сектор - Световната банка ще получи общо 1.7 млн. евро. 1.3 млн. евро ще струват консултантските услуги на СБ в областта на иновациите.

"Въпреки клетвите на Борисов ГЕРБ бетонира големите бонуси", пише на първа страница "Сега". Въпреки заканите си да прекратят раздаването на солидни бонуси в държавната администрация, вчера управляващите прокараха текст, според който и занапред във ведомствата ще могат да си раздават до 10 заплати допълнително на човек през годината. Така и петият опит на Бойко Борисов да сложи край на безпринципното раздаване на премии завърши като предишните - без успех въпреки шумните акции. Парламентът прие вчера на второ четене поправки в Закона за държавния служител, с които се променя системата на заплащане в администрацията. Те предвиждат за допълнителни възнаграждения да могат да се заделят до 30% от разходите за заплати и осигуровки в съответното ведомство. Между първо и второ четене депутати от ГЕРБ са внесли нов текст, според който премията на служител за постигнати резултати може да стигне до 80% от основната му заплата за годината.

"Маскирани бонуси", коментира "Дума". Мнозинството си прие закон за... бонусите. За същите онези, които предизвикаха бурни скандали и които премиерът Бойко Борисов искаше уж да се връщат. Вместо това, за да няма конфузни ситуации в бъдеще, бонусите просто бяха облечени в законова обвивка. Така "незаменимите" чиновници ще могат да се облажат с 22 заплати годишно за сметка на колегите си. Управляващите вписаха в закон негласното правило, че това, което не се купува с пари, може да се купи с повече пари. Като лоялността. С бонусите не е свързано нищо - освен парите на данъкоплатеца, които се харчат на поразия кому както скимне. Допълнителните механизми са повод за прекрачване и заобикаляне на правилата, те създават зависимости и са предпоставка за нарушаване на принципите на доброто управление.

Партията на Кунева тръгва наесен, отбелязва "Труд". С клипа от кандидатпрезидентската си кампания и девет съучредители Меглена Кунева обяви в Деня на Европа - 9 май, създаването на партията си "България на гражданите". В програмната си реч тя обеща да предложи "европейска политическа новост". Сдружението остава като "морален вот" и всеки може да членува в него. Политическите приоритети са здравеопазването, образованието и реформата на администрацията.

"Имаме амбицията за златни медали", заявява в интервю за "Труд" учредителят на новата партия "България на гражданите" Даниел Вълчев. Според него на България е необходим един нов политически проект, и то с партийно острие. Сред учредителите надделява разбирането, че "България на гражданите" не може да бъде поливалентен политически проект, т.е. да са готови да се прегърнат с всеки. "Всяка политическа сила, която споделя нашите виждания, ще има нашата подкрепа тогава, когато прави

правилните неща. "България за гражданите" не е бюро по труда, а дългосрочен политически проект и всеки, който идва при нас, за да реализира бърз политически или друг напредък, в рамките на една-две години, не е добре дошъл при нас", казва Вълчев. "България на гражданите" ще се яви на изборите самостоятелно, допълва той.

"Партията на Кунева взема 8-12% от гласувалите", отбелязва в интервю за "24 часа" Юлий Павлов, директор на Центъра за анализи и маркетинг. Според него този резултат означава комфортно присъствие в следващия парламент. Много е вероятно в следващото НС никой да няма абсолютно мнозинство. А това означава, че ще бъде съставено коалиционно правителство. Отчитайки политическите различия между отделните политически сили, Павлов смята, че са възможни само две комбинации. Едната е ГЕРБ плюс "България на гражданите" и евентуално "Синята коалиция", ако влезе в парламента. Другата е "всички срещу ГЕРБ" - математически възможна комбинация, но политически нереалистична. Все пак такава опция стои отворена и това поставя Меглена Кунева в положението на балансьор.

"Нова коалиция с Костов е предизвестена смърт за СДС", е озаглавено интервюто в "24 часа" с Петър Стоянов, президент (1997-2002 г.). Според него повторна коалиция с ДСБ убива СДС още преди изборите и го оставя без никакви шансове за самостоятелен следкоалиционен живот. В известен смисъл СДС трябва да избира между предизвестената смърт без борба и самостоятелната битка за парламента, където или печелиш, или губиш с чест. Втората опция изглежда по-рационална и във всички случаи по-вдъхновяваща. При нея има възможност и за бърз градеж, защото не си загубил лицето си. В първия случай дори "Синята коалиция" да влезе в парламента, това вече няма да е СДС - ще бъде поредният нов политически субект, оглавяван от Иван Костов. "Ако СДС избере битката за своето възраждане, аз ще застана с цялата си душа зад тази кауза", заявява Стоянов.

"Незнайна цена на неясно бъдеще", коментира "Преса". Твърде е вероятно двете сини партии да са преминали точката, след която няма връщане към живия живот. Колкото и някой да иска да върне миналото, възможност за еднообразно възпроизводство copy-paste не съществува. Затова днес, когато битката между ДСБ, казионното СДС и "СДС-2012" (новото бунтарско течение около Софийската организация на СДС) набира сила, въпросът не е кой социологически маргинал ще надделее, а коя може да е онази формация, онзи екип и личности, които биха могли да възродят каузата и принципите на победилата в началото на прехода демокрация, отбелязва авторът.

"Преходът не е завършил. В края сме на първото полувреме", коментира "Сега". В голямата си част резултатите от т.нар. преход са смущаващи или направо регресивни, пише авторът. Многопартийната парламентарна система, която замени стария тоталитарен режим, се оказа по-скоро инструментална, а не съдържателна част в технологията на промяната. Бизнесът така и не успя да моделира представата за богатия човек като социално отговорен и ангажиран към общото благо индивид. Съдебната система постоянно произвеждаше и продължава да произвежда комедийни сюжети и фарсове. В социален план преходът донесе замиращо обществено здравеопазване, окаяно държавно образование, почти катастрофирала пенсионна система и най-важното - шокиращ демографски срив. В духовен и културен план едно от най-нелепите му творения беше разколът в църквата. Очакванията преходът да очертае нов и общоприемлив морален проект в българското общество, нов тип солидарност не се сбъднаха, а точно това е неговата същинска цел. Свободният пазар, политическият плурализъм и членството в ЕС и НАТО могат да бъдат средства, но не и цел.

"Време е за училище за работодатели", смята Иван Нейков, председател на Балканския институт по труда и социалната политика. В статия в "Труд" той посочва, че дефицитът на работодателски знания и умения е една от най-тревожните характеристики на националния ни трудов пазар. Наличието на близо 300 000 работещи фирми и организации от най-различен вид означава, че в българското стопанство има около 300 000 работодатели, които полагат денонощни усилия, за да ръководят поверените им организации и трудови екипи. Откъде дойде тази армия от работодатели - на практика това са 10% от всички заети в страната? Огромната част от предприятията се ръководят от довчерашни майстори, бригадири и въобще - добри работници. И вероятно тук е заровена основната част от проблема. Всички ние решихме, че добрият професионалист в производството автоматично ще е такъв и в управлението. Но много често знанията и уменията в една или друга производствена дейност, нямат нищо общо с квалификацията, която им е необходима като работодател.

"След 10 години нашата професия ще е абсолютно различна", прогнозира в интервю за "Класа" генералният директор на БТА Максим Минчев. Изданието посочва, че остават броени дни до откриването в Букурещ на осмото издание на Световната среща на българските медии, чийто организатор е БТА. Темата на форума тази година е "Медиите - между глобалното и регионалното". Над 200 ще бъдат участниците в медийния форум в Румъния, акредитирани са над 80 медии от България и 26 държави. "Форумът набра скорост, мащаби, география и използвайки за съжаление липсата на други национални медийни прояви, започна да променя съдържанието си, отчита Минчев. - На едно място се събират стотици журналисти, представители на всички видове медии. Те имат сходни болки и проблеми, а когато успоредно с това в световен мащаб се случват и грандиозни промени в професията, някак си е неизбежно те да бъдат подминати, и то на подобна среща." Днес ние не сме сами в занаята, допълва Максим Минчев. Благодарение на новите технологии в него активно участват и нашите читатели, слушатели и зрители. Форумът стана журналистически жанр. Не знам кой кого ще замести, но ясно е, че не след 20, а след 10 години нашата професия ще е абсолютно различна. /БТА/