Скулптурата на Тракийския конник беше представена за пръв път на специална пресконференция на 7 май в новата зала за римска фигурална пластика в Археологическия музей Варна.

Варненският археологически музей, който в този момент обновява своята експозиция, получи ценно дарение - мраморна статуя на Тракийския бог конник. Това е втората по рода си изцяло запазена скулптура на божеството с такъв размер в България. Експертите я датират от края на II - началото на III век.

Скулптурата е дарена на музея от варненския бизнесмен Георги Бонин, популярна фигура в морските среди, ценител на историята и меценат.

Георги Бонин посочва причините да направи това дарение: „Първо, такъв тип скулптура на Тракийския конник е голяма рядкост и е най-добре да се види от повече хора. Второ, твърдо вярвам, че трябва да се дава положителен пример и дарителството може да има последователи. Иначе сега всички започнаха да си правят частни колекции. Убеден съм, че Варненският археологически музей заслужава да притежава тази скулптура и ще я представи достойно на своите многобройни посетители от цял свят. Досега беше известна само една подобна, за която се смяташе, че е единствена, и тя се съхранява в Националния археологически музей в София, сега вече и Варна има своя голям Тракийски херос.”

Античната творба е открита като отделни късове сред камъните и вехториите при инвентаризация преди продажбата на фамилната къща на баща му в село Брестовица, Пловдивско. Ценител на историята и меценат на изкуствата, Георги Бонин се обръща към експертите от Археологическия музей във Варна и те разпознават в тези отломки една почти цяла скулптура на Тракийския херос.

Научният сътрудник Александър Минчев, специалист по антична археология, е първият експерт, който се докосва до статуята. Ето неговите първи впечатления:

„Това е изключително ценна придобивка за Варна и варненското музейно дело. Скулптурата на Тракийския бог конник е с височина почти един метър. Тя е една от само две изцяло запазени скулптури с такива размери, открити досега по българските земи. Има и отделни фрагменти от няколко такива скулптури, но тази, която постъпи в музея благодарение на щедрия жест на г-н Бонин, е действително най-хубавата, най-фино изработената. Тя е от бял полиран мрамор с леко идеализирани черти на конника, който носи усмивка, близка до известната на всички усмивка на Мона Лиза от по-късно време. Изработка е на действително голям скулптор, независимо от леко скъсените пропорции на фигурата и представя Тракийския бог на кон в галоп, над фигурата на бик. Заредена е с много движение и с много емоция. Това за мен е най-хубавото произведение от този тип религиозни паметници от края на II началото на III век, не само в България, а и изобщо на Балканите, където Тракийският конник е бил много разпространен.”

Статуята е ажурна и двустранно оформена. Гърбът също е старателно оформен – прическата на конника е много интересна, характерна е за историческия период, също както и облеклото. Тракийският бог е облечен в къса тоника, с развята хламида (наметка) и във високо вдигната си дясна ръка е държал копие, от което има следи по фигурата на коня.

„Култът към Тракийския конник има своите дълбоки корени още в зората на консолидирането на тракийската нация и на одриската царска династия през V век пр. Хр. – казва експертът, - но като иконография в този си вид в два основни варианта се появява именно в Одесос (Варна) и неговите най-близки околности – квартал Галата. Тук са намерени най-старите паметници на Тракийския конник, това са релефи, разбира се, които са от края на II или с по-голяма сигурност от I пр. Хр. Всъщност от тук към вътрешността на България, а след това по цялото Черноморие и Балканите, включващи съседна Гърция, Европейска Турция и най-източните части на Сърбия и Македония, както и Северна Добруджа той става най-разпространеното божество. Херос (герой) е гръцкото название. Намирани са много паметници, свързани с това божество, но това са предимно релефи и много малко скулптури, които са в малки размери. Големите релефи са също от Варна и Варненско и са свързани с големи тракийски светилища от III век.

Интересното е това, че по принцип Херосът има основните функции на подземно божество. То е връзката на този свят с отвъдния, но на земята е имал също покровителствени функции в редица аспекти. Именно за това в древността в почти всяко селище той е имал свое собствено название, свързано с тези функции. Примерно в Одесос – в голямото светилище на Галата той е известен с името Херос Карабазмус. Повечето от тези епитети ние не можем да кажем какво означават, защото от тракийския език не е останало нищо почти като етимология, но знаем например, че в Галата има друго светилище, където той е известен под името Херос Перкос, а Перкос означава скала на тракийски. Това поне е известно и то явно е било свързано с построяването на храм на някаква скала, а може би и на самия нос Галата. Носът в древността се е вдавал много по-напред в акваторията на морето като една огромна бяла скала и е привличал вниманието на пътуващите кораби, както и на тези, които са минавали по наземния път, за да достигнат от Дунава до Византион (Цариград). Така че тази многофункционалност на божеството е една от причините за неговото масово разпространение във всички региони. Дори и на най-високите върхове в България има открити негови светилища.