Текстилни фабриканти, земеделски производители и най-вече фирми в сферата на услугите масово бягат от Гърция към България. Оказва се, че причината за това развитие е не само гръцката криза.

1000% хиперинфлация, дълга рецесия, популистки настроени политици - това бяха "българските грешки" през първите 10 години на прехода. Днес нещата са по-различни и очевидно достатъчно добри, за да привличат бизнесмени от съседна Гърция. Тамошни депутати, предприемачи и богаташи - всички те явно са се погрижили навреме да изнесат голяма част от капиталите си извън банкрутиралата страна.



От началото на кризата през 2009 общо 65 милиарда евро са били изтеглени от гръцки банкови сметки, като голяма част от парите са потеглили към чужбина. Известна част от тях със сигурност са попаднали и в съседна България. Според министър Дянков през миналата година от Гърция са внесени към 1 млд. евро. Но заслугата за това не е само на гръцката криза. България има какво да предложи на чуждите инвеститори.

10-процентовият плосък данък например е добър аргумент, ниските заплати и надници също, както и бюрокрацията, която на фона на гръцката прави на чужденците почти положително впечатление. Само за уреждане на данъчните формалности по внасянето на стока в Гърция един чужд инвеститор се нуждае средно от 20 дни, както изясни наскоро шефът на европейския експертен екип за Гърция Хорст Райхенбанх.

За регистрирането на фирма в България са нужни 300 евро и два-три дни, а в Гърция това изисква безконечно количество документи и отнема месеци, констатира и гръцкият бизнесмен Христос Морутис, цитиран от вестник "Дер Щандарт". Според него бизнес климатът в България е много по-добър от този в Гърция, поради което притокът на гръцки фирми продължавал с пълна сила: между 100 и 200 фирми на месец напускали Гърция и се вписвали в търговския регистър в София или в други български градове, които са по-близо до границата. Да не забравяме все пак, че на фона на гръцкия корпоративен данък, който при най-високата си ставка достига 45%, и допълнителните 10%, които се плащат, в случай че фирмата печели повече от 1 млн. евро годишно, 10-процентовият данък в България действа като магнит.

Изтеглянето на Coca-Cola Hellenic, най-големият европейски производител на напитки, е на практика символ за непривлекателността на гръцкия пазар, и то още преди да се разрази голямата криза. 98% от бизнеса си Coca-Cola HBC междувременно върти извън Гърция, включително и от българска територия, където се намират най-модерните бутилиращи инсталации на концерна.

"Гърция може да се поучи от нашите грешки и нашите успехи", смята икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов. Според него България е показала как е възможно дори в лоши времена да се привличат чуждестранни инвеститори и да се създава икономическа стабилност.

Предпоставката за това е обаче политиците да имат воля за реформи. Според Ангелов Гърция в момента върви в другата посока, и ако не се промени, след пет-шест години ще е по-бедна от България. А българският президент Плевнелиев дори препоръчва родината си като образец за развитие на гърците: "Преди 10 години нашите дългове представляваха 100% от БВП, днес са само 16%", казва държавният глава.