В Седмицата на гората решихме да проверим как се отнасят варненци към зелените пояси около града. Дали тук-там садят дръвчета с грижа за околната среда, или напротив - най-безотговорно й вредят. Очаквано резултатът е доста обезкуражаващ. Жителите на града не ценят гората. Освен, разбира се, като възможно тайно кошче за отпадъци. От всяко храстче вместо зайче наднича пластмасова туба или бутилка. Зад всяка тревичка пък не никне цветенце, а найлонова торбичка. Масово зелените площи около града се използват за изхвърляне на ненужните строителни материали. Някои от полянките „съвестните“ граждани дори си ги знаят като сметища и без грам притеснение систематично ги посещават, за да изхвърлят там боклуци. Такъв е случаят с гората над картинг пистата във „Виница“. От години се знае, че там има една полянка, на която съвсем необезпокоявано можеш да си хвърлиш чувалите. А е на метри от града, идеално място за релакс и пикник.

От време на време общината я чисти от камарите със строителни материали, но след тях винаги се намира кой да оцапа пейзажа. В момента на полянката има поне 20 различни сметища, образувани от всеки, решил да се отърве там от боклука си. Проблемът е, че по принцип е забранено изхвърлянето на строителни отпадъци при битовите. Те се приемат единствено на строителни сметища, но там се заплаща такса и обикновено се ползват само от големите строителни компании. Така гражданите, вместо да се главоболят какво да правят, си решават проблема по най-лесния начин – в най-близката гора.

На импровизираното строително сметище над „Виница” можеха да се видят поне 10 вида плочки и теракота, както и всякаква друга санитарна керамика. Тухли, цигли или ненужна вече изолация, буци с цимент, дори и мокети и килими. Очевидно някой е проявил интерес към боклуците, защото до тях имаше пален огън, а на близкото дърво - окачена кутийка от безалкохолно, служеща за мишена за въздушна пушка. Все пак се е намерил някой загрижен за природата, който е сложил огромен камък, за да блокира достъпа до полянката с автомобили и камиони. Това малко затруднява собствениците на боклука, но не ги спира. В момента те просто пренасят на ръце чувалите.

Любителите на пикника се зариват в боклуци

Картинката не е много по-розова и в сърцето на Природен парк „Златни пясъци“. Дори и това, че местността е защитена и в нея виреят много ценни видове, пак не спира недобросъвестните граждани да цапат на поразия. Разходихме се малко над Аладжа манастир. За това колко е немарливо отношението ни към природата заключение може да се направи и на самия паркинг пред обекта. До чешмата има изворче, което обаче е пълно с найлонови торбички и всевъзможни боклуци. На около 200 - 300 метра над самия манастир има голяма полянка, на която от управата на парка са направили маси и пейки за пикник. По целия път нагоре ни съпровождаха пластмасови бутилки, чаши, найлонови торбички и всевъзможни отпадъци. Очевидно е, че се посещава доста редовно от варненци в топлите дни. Полянката е сравнително чиста, макар и по нея да се мяркаха тук-там отпадъци. Гледката е прекрасна, но само напред. Загледаш ли се надолу в пропастта, виждаш по скатовете на склона как вместо растителност се стелят камари боклуци. Просто битови отпадъци, които някой просто го е домързяло да занесе до кофите за смет. На няколко метра отсреща има друга поляна – още по-голяма, в самото сърце на парка. За пикник обаче едва ли става вече, защото цялата е осеяна с микросметища. Тук компания си е хвърлила бирените бутилки и кенове, там друга забравила да прибере пластмасовите си чинийки, чашки, вилички и найлонки. Какво ли не можеш да намериш на полянката. В храстите се мъдри дори и електрическо одеяло. Да се чуди човек къде къмпингуващите са имали намерение да го включат. На съседното дърво пък други са метнали постелка от кола, а зад него се простира цяла камара стар бетон и тухли, а метри по-нататък десетките носни кърпички бележат мястото на обществената тоалетна.

Предстои кампанията „Да изчистим България за 1 ден“ на 12 май. С толкова боклук само във варненските гори обаче се съмнявам, че и цялата страна да излезе да чисти, ще може да го прибере всичкия от полянките, на които трябва уж да релаксираме и да контактуваме с природата. Вместо това я убиваме малко по малко всеки път, когато се докоснем до нея.

Read more: http://narodnodelo.bg/news.php?news=64692#ixzz1rLwut7fS

Under Creative Commons License: Attribution