Кризата скъсява живота на висшистите у нас, стана ясно от изследване на Института за изследване на населението и човека. Данните бяха оповестени по време на Третия национален форум на изследователите по стареенето на населението в България.

По принцип висшистите живеят по-дълго от хората със средно или основно образование, защото стандартът им е по-висок. Тази зависимост обаче не е валидна в условията на криза, защото ситуацията води много стрес, обясни Антоанета Христова от института.

Тя допълни, че висшистите имат по-добре платена работа, освен това могат да планират почивката си, което води до по-дълъг живот. В момента обаче висшето образование не влияе на продължителността на живота заради тежката икономическата криза. "Ако не беше тази ситуация, нормално е висшистите и хората с по-високо образование да имат по-добри условия на живот и съответно да живеят по-дълго", уточни Христова.



Според нея демографската криза е изключително сериозен проблем, а България се нарежда на пето място в света по застаряващо население. За капак много млади хора, на които предстои да станат родители, напускат страната. А тези, които остават в България, често избират да имат само едно дете.

„Ще кажете, че има африкански народи, които раждат в една стая по 10 деца. Това не е нашата народопсихология. Народопсихологията на българина е да се грижи за поколението си и да му създава условия", каза още Христова.



Началникът на отдел Демографско развитие в социалното министерство Емилия Войнова допълни, че много хора в пенсионна възраст искат да продължат да работят. "Ако те са в добро здраве, ако разполагат с работни места, ако имат възможност да продължат да упражняват труда си, ако имат възможност да бъдат квалифицирани и преквалифицирани съобразно потребностите на пазара на труда, те биха останали да работят".

Войнова беше категорична, че позицията, че задържането на възрастните хора на пазара на труда отнема работни места на младите, изобщо не е вярна.